Сара закъсня с десет минути. Беше с къса червена рокля и обувки на висок ток и Демарко остана с впечатлението, че не се е прибирала от предишната вечер. Косата ѝ беше разрошена — всъщност такава си беше по принцип — и тя изглеждаше… ами единствената подходяща дума, която му хрумна, беше „задоволена“. За миг му се прииска да ѝ даде някакъв бащински съвет за изменчивата природа на младите мъже, но реши да не си отваря устата.
Докато закусваха, Демарко им разказа, че Бил Кантуел със сигурност е бил замесен в манипулирането на делата срещу хората, обвинени в убийство във Финикс, Хюстън и Лас Вегас.
— Не мога да го докажа — заключи той. — Нямам доказателства, че този човек е изнудвал и подкупвал свидетели и е правил така, че да изчезнат, но мисля, че е точно така. Сигурен съм, че е точно така, по дяволите. Освен това вече знам, че заедно с Кантуел е работила и една жена.
Той им разказа, че секретарката Елинор Роджърс, която беше занесла онова здравно досие в къщата на Кантуел във Финикс, беше видяла въпросната жена. Както и Джуди Глийсън, служителката от компанията за недвижими имоти. И Елинор, и Джуди я бяха описали като млада, руса и привлекателна, а според Джуди жената беше около сто седемдесет и пет сантиметра на ръст.
— Но дали е била само приятелка на Кантуел или негова съучастничка? — попита Джъстин.
— Според мен е била съучастничка — отговори Демарко. — Жена е помогнала на сестрата на Ранди Уайт да се самоубие, което означава, че тя е сериозен играч, а не просто някакво момиче, което прибира пощата на Кантуел и споделя леглото му.
— Но не можеш да го докажеш — каза Джъстин.
— Не. Не мога да докажа нищо — каза Демарко. — А дори да докажа, че жената е помагала на Кантуел, нищо не я свързва с делото „Розентал“.
— Е, има едно нещо — каза Сара.
— Какво? — попита Демарко.
— Сан Диего.
— Какво искаш да кажеш? — попита Демарко. — Не съм открил никакви следи, че Кантуел или тази жена са били замесени в оправдаването на наследницата от Сан Диего.
— Адвокатът от Сан Диего е завършил право заедно с Дейвид Слейд. Дипломирали са се в една и съща година, а ако се съди по коментарите на страницата на Слейд във Фейсбук, двамата са добри приятели.
— Защо ми го казваш чак сега? — попита Демарко.
— Напротив. В проучването, което ти дадох, беше посочено къде са завършили всички замесени адвокати. Може би трябваше да ти го подчертая с маркер.
— Може би трябва да престанеш да остроумничиш — озъби се Демарко.
Той се обърна към Джъстин и попита:
— Какво ще правим сега?
— Намери жената — каза Джъстин. — Провери дали е в Ню Йорк.
— Как? — попита Демарко. — Не знам нищо друго за нея, освен че е руса.
— Аз имам няколко идеи — обади се Сара.
Джъстин се изправи от мястото си.
— Отивам в офиса. Работя по едно дело, което започва утре.
— Днес е неделя — изтъкна Демарко.
— Говори ми — сви рамене Джъстин.
— Имаш ли нужда от помощ? — обърна се Сара към Джъстин.
— Не, но благодаря. Отлична работа, Сара. Някой ден от теб ще излезе страхотен юрист.
— Не съм сигурна, че искам да стана юрист — отговори Сара. — Имам предвид, че ще завърша право, но си мислех по-скоро да започна работа във ФБР. Интересно ми е да преследвам престъпници.
— ФБР! — възкликна Демарко. — Аз имам ботуши, които са по-високи от теб.
— Затова ти дават служебно оръжие — отговори Сара.
Сара бързо откри самоличността на жената. Обърна се към три различни компании за проучвания в интернет, които твърдяха, че могат да осигурят достъп до цялата информация, достъпна за обществеността — разводи, арести и криминални досиета. Една от тях установи факта, че Бил Кантуел се беше оженил за жена на име Ела Филдс на Хаваите през 2003 г. Брачното свидетелство беше издадено от щата Хаваи. Сега на Демарко му оставаше само да открие тази жена; колко трудно можеше да бъде това?
Оказа се, че е невъзможно.
Демарко поръча на Сара да провери дали Ела Филдс има издадена шофьорска книжка в някой от щатите Вашингтон, Аризона, Минесота, Тексас или Невада — онези, в които подозираше, че е упражнявал занаята си Бил Кантуел. Целта на Демарко беше да се сдобие със снимка на Филдс и номера на социалната ѝ осигуровка. Но Сара не откри нищо подобно; нито един американски щат не беше издавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство на красива блондинка на име Ела Филдс или Ела Кантуел. Тя провери и дали Филдс има полицейско досие. Нямаше.