И беше идеален кандидат. Под снимката пишеше, че се казва Данте Бело. Прекрасно име. Ела се запита дали майка му не си беше представяла, че синът ѝ ще стане оперен певец, когато порасне, вместо да се захване с организирана престъпност. Ела накара полицая от Лас Вегас, с когото работеше, да извади копие от шофьорската книжка на Бело, както и криминалното му досие. Според шофьорското му свидетелство Данте Бело беше висок сто шейсет и осем сантиметра и тежеше 62 килограма; Тоби Розентал беше висок сто и седемдесет и тежеше 60. Тоби беше на двайсет и шест години; Данте беше на двайсет и девет. И двамата бяха с тъмна коса и правилни черти на лицето. Очите на Тоби бяха кафяви; на Данте бяха сини, но това нямаше значение. Когато сложи снимките на Тоби и Данте една до друга, двамата не си приличаха като близнаци: устните на Данте бяха по-тънки, очите му бяха по-близо разположени от очите на Тоби и Тоби приличаше на разглезено ангелче, а Данте изглеждаше опасен. Но важното беше това, че в един слабо осветен бар Данте и Тоби щяха много, много да си приличат.
Според полицейското му досие Данте Бело беше осъждан само два пъти. Едната му присъда беше за побой — беше пребил до безсъзнание някакъв мъж в един бар, беше осъден на осемнайсет месеца и беше излежал десет от тях. Втората му присъда беше за това, че заедно с още няколко души беше разбил магазин за електроника в Йонкърс и след това се беше опитал да продаде огромен плазмен телевизор на полицай под прикритие за триста долара. Този път Данте беше излежал пълната присъда от осемнайсет месеца.
Но двете присъди не изчерпваха цялата истина. Макар че беше осъждан за побой само веднъж, той беше арестуван общо четири пъти за същото престъпление и във всички случаи имаше ясно разпознаваем модел на поведение: Данте се напиваше, след това се обиждаше от нещо, което някой му беше казал наистина или той само си го беше въобразил, и накрая побесняваше. Може би избухваше толкова лесно, защото беше дребен и имаше нужда да доказва колко е корав. Ела си спомни за героя на Джо Пеши от филма „Добри момчета“: дребен психопат със склонност към насилие, който не се страхуваше от никого. Второто забележително нещо в досието на Данте беше фактът, че макар и да беше арестуван за побой четири пъти, никога повече не беше осъждан. Ела ясно си представяше как Данте, придружаван от няколко от по-едрите момчета на Вини Каниля, беше правил необходимото, за да обезкуражи жертвата и свидетелите на престъплението да се явят пред съда.
Така или иначе, Ела беше открила своя човек — откровен мафиот със склонност към насилие, перфектен кандидат за ролята на човека, когото искаше да натопи за убийството на Доминик Динунцио. Сега ѝ оставаше да намери някакъв начин да свърже Данте Бело с Динунцио. С други думи, трябваше да осигури мотив на Данте да е убил Динунцио, защото най-хубавото в защитата на Тоби Розентал беше липсата на такъв.
32
След като не извади късмет да открие човек, който да си признае, че е виждал Ела Филдс, Демарко се отправи към кафенето на „Старбъкс“, дистанционния офис на Сара, като се надяваше тя да е постигнала нещо повече от него. Когато влезе, тя си говореше с един симпатичен млад мъж с дълга коса и одухотворен поглед. Демарко неволно се запита дали всъщност той не беше причината, поради която Сара предпочиташе да работи от кафенето.
Демарко седна срещу нея и Сара въздъхна:
— Тази жена е направила всичко по силите си, за да не влезе в системата. Проверих в банките — взех номера на социалната ѝ осигуровка, когато получихме данните от международния ѝ паспорт, — но тя има по-нисък кредитен рейтинг и от мен, при това не заради студентски заеми. Проблемът в нейния случай е, че никога не е вземала кредит, така че просто я няма в банките. Никога не е получавала ипотека и не е вземала заем за покупка на автомобил. Няма данни за трансакции по кредитните ѝ карти, защото според мен тя просто не използва кредитни карти, а това е почти невъзможно постижение.
— Аха. Нещо друго? — каза Демарко.
— Използвах услугите на четири различни сайта като онзи, с помощта на който разбрах за брака ѝ с Кантуел. Нито един от тях не откри нейна адресна регистрация.
— Това е по-лесно обяснимо — отговори Демарко. — Във Финикс, където са живели в голяма къща, наемателят е бил Кантуел и всичко е било на негово име. Сякаш се е опитвал да я предпази, като не я вписва като наемател на жилището си.
— Има и още едно странно нещо — каза Сара. — Отидох до кабинета на Джъстин, обадих се на данъчните от нейния телефон и се представих с нейното име.