А причината Ела да научи всичко това беше, че както често се случва тези дни, някои от свидетелите бяха записали боя с мобилните си телефони. Един мъж беше качил видео в Ютюб, на което се виждаше как от носа на Вини Каниля блика кръв. Но не това привлече вниманието на Ела.
Вниманието ѝ беше привлечено от Кармайн Фратело. Той беше едър мъж с наднормено тегло и къса тъмна коса. Доминик Динунцио беше едър мъж с наднормено тегло и къса тъмна коса. По всичко останало Кармайн не приличаше особено много на Доминик. В сравнение с тях двамата Тоби Розентал и Данте Бело си приличаха достатъчно, за да ги сметнат за първи братовчеди, докато лицето на Кармайн беше по-закръглено от това на Доминик, носът му беше по-дълъг, брадичката му беше по-заоблена, а косата му беше по-оредяла от тази на Доминик.
Но всичко това нямаше значение. На Ела ѝ стигаше двамата да си приличат достатъчно.
Ела имаше нужда от още едно жизненоважно късче информация, за да натопи Данте Бело за убийството на Доминик Динунцио. Трябваше да разбере къде е бил Данте вечерта, в която беше убит Доминик Динунцио. Ако Данте имаше солидно алиби, на Ела щеше да ѝ се наложи да започне отначало. Но ако се съдеше по онова, което беше научила за него през четирите дни, в които го беше следила, Данте най-вероятно беше вечерял с майка си или беше висял във „Франке Лаундж“, когато бяха застреляли Доминик. И ако наистина беше така, това не беше никакво алиби. Ако някое от мутренските приятелчета на Данте се закълнеше, че Данте е бил с него, нито един съдебен заседател нямаше да му повярва.
Същото важеше и за майката на Данте. Коя майка не би излъгала, за да защити родния си син?
От друга страна, ако в онази съдбоносна вечер Данте е бил в ареста или ако съществуваше снимка, на която се виждаше как той преминава покрай будка за събиране на магистрална такса, или ако имаше плащане с кредитна карта в Джърси по същото време… е, тогава Ела отново щеше да бъде прецакана. А ако искаше да разбере къде е бил, тя не можеше да се сети за по-добър начин от това просто да го попита.
Ела не искаше Данте да я вижда на живо, затова се обади в апартамента му в единайсет часа сутринта, като предположи, че току-що е станал от леглото и се приготвя да излезе с кучето си. Вдигна майка му и Ела поиска да говори с нейния син.
— Спи — отговори Лена.
— Събудете го — каза Ела. — Обажда се инспектор Маргрет Рос от Сто и пети полицейски участък.
Там наистина имаше инспектор Маргрет Рос, която работеше в отдел „Грабежи и убийства“.
— Инспектор? — повтори Лена Бело.
— Точно така — потвърди Ела — и се обаждам във връзка с разследването на сериозно престъпление, така че наистина трябва да говоря с него.
— Моят син не е направил нищо лошо.
Ела не си направи труда да спори, само настоя:
— Трябва да говоря с него, госпожо. Незабавно.
Изминаха пет дълги минути, преди Данте да вдигне слушалката.
— Кой се обажда, да му го начукам?
Какъв чаровник само.
— Както вече казах на майка ви, господин Бело, обажда се инспектор Маргрет Рос от Сто и пети участък.
— Да, и какво?
— На петнайсети март тази година мъж с вашето описание е убил продавач на име Джеймс Ким в един магазин за алкохол в Куинс.
— Какво? — каза Данте.
— Миналата седмица ни се обади свидетел, който ни даде видеозапис от мобилния си телефон. На записа се вижда как мъжът излиза от магазина за алкохол и програмата за разпознаване на лица ни насочи към вас.
— Глупости — каза Данте.
— Не, господин Бело, съвсем не са глупости. Но мога да ви кажа, защото и без това ще излезе наяве в съда, че лицето на мъжа не се вижда съвсем ясно на видеозаписа, така че програмата ни посочи и петима други възможни извършители, които приличат на вас. Но сред тях само вие и още един заподозрян имате криминално досие и точно това е причината да насоча разследването към вас.
— Ей, аз не съм направил нищо в никакъв проклет магазин за алкохол. Нали ви казвам, че това са глупости.
— Успокойте се, господин Бело.
— Ти се успокой, да ти го начукам. Ти ми се обади да ми кажеш, че съм убил някого, и…
— Единствената причина да ви се обадя, господин Бело, е да ви дам възможност да ми отговорите къде сте били приблизително в седем и половина вечерта на петнайсети март. Ако имате достоверно алиби, мога да ви извадя от списъка на заподозрените.
— Март?! Това беше преди четири шибани месеца. Откъде да знам къде съм бил, по дяволите? Ти ми кажи къде си била преди четири месеца!