— Аз нямам нужда от алиби, господин Бело, но ако не искате да бъдете арестуван за убийството на господин Ким, вие имате нужда от такова. Има два варианта: да изпратя няколко полицаи, за да ви приберат и да ви доведат в участъка, или да ми сътрудничите.
— Как мога да ти сътруднича, дявол да го вземе? Не знам къде съм бил, да му го начукам!
— Господин Бело, ще ви дам два дни, за да проверите. Ако имате календар на телефона си, погледнете в него. Проверете извлеченията от кредитните си карти и вижте дали не сте направили покупка по същото време, когато е бил застрелян господин Ким. Обадете се в банката, ако се налага. Вижте дали не сте имали среща с някого — уговорка, която може да бъде потвърдена от друго лице. Ако можете да ми покажете някакъв документ, който доказва факта, че не сте били в Куинс същата вечер, когато е бил убит господин Ким, това ще бъде достатъчно за мен. Ако не… ами тогава просто ще се наложи да продължа с разследването в същата посока, което вероятно означава, че ще ви арестувам.
— Шегуваш ли се?!
— Ще ви се обадя вдругиден по същото време, господин Бело, и ако не сте си у дома, когато се обадя, ще издам нареждане да бъдете арестуван. Приятен ден.
Два дни по-късно, точно както беше обещала, Ела отново се обади на Данте Бело.
— Е? — каза тя. — Къде бяхте вечерта на петнайсети март?
— На мач на „Никс“. Отидох с няколко приятели.
— Наистина ли? — каза Ела.
От тона ѝ ставаше ясно, че намира това алиби за твърде нагласено.
— Точно така. Направих така, както ми каза, и си проверих… календара и там пишеше „баскетболен мач“. Трябваше да се сетя по-рано, защото шибаните „Никс“ паднаха и аз изгубих петдесет долара.
Беше очевидно какво е направил Бело. Тъй като не можеше да докаже къде е бил на петнайсети март, той беше проверил програмата на баскетболното първенство и беше видял, че същата вечер местният отбор „Никс“ беше играл като домакин в „Медисън Скуеър Гардън“. За да изглежда по-достоверно, беше проверил и резултата от мача и беше решил да украси историята с детайла за това, че е заложил петдесет долара и е загубил.
— Пазите ли билета от мача, господин Бело?
— Естествено, че не. Кой си пази билетите, по дяволите?
— Как платихте билета? Онлайн? С кредитна карта?
— Не, купихме си билети от някакъв тип пред залата и му платихме в брой. Решихме да отидем в последния момент и си взехме билети на черно, а не от касата. Какво сега, ще ме арестуваш ли за това?
— Как се казват вашите приятели, с които сте били заедно на мача?
— Джоуи Нети и братовчед му Джими.
— Джими кой?
— Нети, като Джоуи. Нали ти казах, че са братовчеди?
— И къде живеят?
— Тук. В Манхатън.
Ела не отговори за известно време, така че мълчанието да изрази съмнението ѝ.
— Господин Бело, нали си давате сметка, че ако това не е истина и аз го разбера…
— Ей! Не съм обирал никакъв магазин за алкохол. Не съм някакъв шибан наркоман. Не се занимавам с такива простотии. Никога не съм се занимавал. Ти ме попита къде съм бил и аз ти казах. Така че можеш да вземеш онази програма за разпознаване на лица и да си я натикаш отзад.
Данте тресна слушалката и Ела се усмихна. Данте нямаше алиби. Нито един съдебен заседател нямаше да повярва на историята, подкрепена от двама гангстери като него самия, според която той беше ходил на баскетболен мач вечерта, в която беше убит Доминик Динунцио.
34
Демарко седеше в кабинета на Джъстин, която обядваше между две съдебни заседания. Днешното меню беше хотдог, който си беше купила от будката на ъгъла.
— Не знам какво да правя — каза Демарко. — Не мога да открия Ела Филдс. Не мога да докажа, че тя има нещо общо с удара на Естер или с факта, че помощник-сервитьорът е избягал от града. Нито пък мога да докажа, че се е свързала с някой от другите свидетели.
— Да не ми казваш, че се каниш да се откажеш?
Демарко сви рамене.
— Към този момент, както знаеш, разполагаш с трима солидни свидетели, които ще свидетелстват в съда срещу Розентал. Освен ако не променят показанията си, всъщност нямаш никакъв проблем.
— Но аз няма как да разбера, че нямам проблем, докато не ги изправя на свидетелското място и изведнъж не се окаже, че те не могат да си спомнят какво са видели онази вечер. Наистина ли искаш да поемеш риска убиецът на братовчед ти да се измъкне безнаказано?
Дявол да го вземе!, помисли си Демарко. Тази жена адски го дразнеше, като непрекъснато се опитваше да му прехвърли отговорността за евентуалния провал на делото. Той сви рамене.