— Единственото, за което се сещам, е да се видя със свидетелите. Ще ги попитам дали някой е разговарял с тях за делото, но най-вече искам да видя как ще реагират.
— Не знам — каза Джъстин с уста, пълна с хотдог. — Да се говори със свидетелите не е проста работа. Не бива да им казваш нищо, което след това да може да бъде представено като опит за манипулация, така че показанията им да потвърждават по-добре обвинението на прокурора.
— Знам — отговори Демарко.
— Добре тогава, говори с тях — каза му Джъстин, когато си преглътна хапката. — Но внимавай.
Демарко реши да започне с Рейчъл Куин. Работното място на Куин беше на Уотър Стрийт, съвсем близо до Уолстрийт, където бяха офисите на повечето банки и финансови компании. Демарко се обади предварително да си уговори среща. Секретарката му обясни, че ще се наложи да изчака до четири часа следобед, защото графикът на госпожица Куин е запълнен дотогава.
Рейчъл Куин се стори много привлекателна на Демарко и той не можеше да си обясни защо жена като нея ще се възползва от услугите на сайт за запознанства, за да си намери мъж. Искаше му се да не е с бастун и се надяваше тя да го попита за него, за да има възможност да ѝ обясни, че го използва само временно, защото е получил „спортна контузия“.
— Секретарката ми каза, че сте тук във връзка с делото „Розентал“ — каза Рейчъл.
— Точно така — кимна Демарко. — Имам само няколко въпроса към вас, после ще ви оставя на мира.
Вместо да му каже, че няма време за нищо повече, защото графикът ѝ е запълнен, Рейчъл го попита:
— Ще пиете ли кафе?
— Естествено — отговори той.
После тайно я огледа в гръб, докато тя отиде до една масичка в ъгъла. Отпи от кафето и веднага разбра, че това не беше обикновеното кафе от супермаркета, което пиеше вкъщи. Сигурно беше от някаква екзотична хавайска марка и струваше по осемдесет долара килограма. И ако се съдеше по големия ъглов кабинет на Рейчъл Куин и фантастичния изглед, тя очевидно беше в друга категория. Налагаше се да ограничи сексуалните си фантазии и да се съсредоточи върху работата.
— Не мога да навлизам в подробности, госпожице Куин, но…
— Рейчъл, моля те.
— Разбира се. Както ти казах, Рейчъл, за съжаление, не мога да споделя подробности с теб, но прокурорът изпитва известни опасения, че някой може да се опита да манипулира свидетелите по делото „Розентал“, така че…
— Как да ги манипулира?
— Като се опита да ги подкупи или да ги притисне, за да променят показанията си.
— Мислиш, че някой ще ме подкупи ли? — попита го Рейчъл.
В топлите ѝ кафяви очи проблесна негодувание.
— Не, не казвам това. И не се засягай, моля те. Просто искам да те попитам дали някой се е обръщал към теб, за да обсъждате показанията ти.
— Не. Никой не е говорил с мен за делото с изключение на прокурорката — как се казваше, Потър?
— Портър. Джъстин Портър.
— Точно така. И тя искаше само да преговорим показанията, които дадох на полицията, за да сме сигурни, че съм съгласна с начина, по който са ги записали полицаите.
Демарко се поколеба и Рейчъл попита:
— Има ли нещо друго?
Искаше му се да ѝ покаже снимката на Ела Филдс, но си даваше сметка, че това е рисковано. Ако Филдс беше успяла да установи контакт с нея и да я привлече на своя страна, Рейчъл щеше да го излъже, че не я познава, а после да предупреди Филдс, че Демарко я издирва. От друга страна, ако се съдеше по начина, по който беше реагирала на въпросите му — и ако Демарко вярваше на инстинктите си — Рейчъл беше искрена с него.
— Да — каза Демарко. — Виждала ли си тази жена?
Той подаде на Рейчъл снимката от международния паспорт на Ела Филдс.
Рейчъл не просто я погледна, а я разгледа внимателно.
— Не съм. Щях да запомня жена с толкова впечатляваща външност. Коя е тя?
— Мога да ти кажа само, че трябва да я открия и да разговарям с нея.
Демарко забеляза, че този отговор не я удовлетвори, но не искаше да навлиза в подробности по въпроса.
— Има ли някой друг, който се е опитвал да обсъжда делото с теб? — попита Демарко. — Не говоря направо да те пита за показанията ти. Говоря за евентуален интерес към факта, че ще бъдеш свидетел по делото. Ако е имало такъв човек, със сигурност е подходил дискретно.
— Не. Разговарях с много хора за това, че съм видяла как убиват човек; беше доста травмиращо преживяване. Но бяха все лични познати — роднини, приятели и колеги.
— Добре — каза Демарко. — Но ако някой непознат все пак се опита да говори с теб за делото или ако видиш жената от снимката, която ти показах току-що, можеш ли веднага да ми се обадиш?