— Те са престъпници, сър — каза Уебстър.
— Да, така е — кротко се съгласи президентът. — Те са фалшификатори, притежават незаконни оръжия, не плащат данъци, проповядват расова ненавист, може дори да са ограбили бронирана кола. Но всичко това са подробности, Харланд. А цялостната картина е, че имаме работа с недоволни граждани. И как ще реагираме? Окуражаваме недоволните граждани в цяла Източна Европа да се вдигнат на борба за национално самоопределение, нали така? Е, как да постъпим със собствените си недоволни граждани, Харланд? Война ли да им обявим?
Уебстър стисна зъби. Зави му се свят. Сякаш се задушаваше сред дебелите килими, меките цветове на стените и ароматизирания въздух в Овалния кабинет.
— Те са престъпници — повтори той. Не се сещаше какво друго да каже.
Президентът кимна. Все още му съчувстваше.
— Да, така е — отново се съгласи той. — Но погледни цялостната картина, Харланд. Помисли кое е най-тежкото им престъпление. Най-тежкото им престъпление е, че мразят своето правителство. Накажем ли ги заради него, можем да се изправим пред криза. Както вече казахме, може би има шейсет милиона американци, готови да прекрачат чертата. Сегашната администрация много добре осъзнава това, Харланд. И ще стъпва на пръсти.
— Ами Холи? — запита Уебстър. — Нима ще я пожертвате току-така?
Настана дълго мълчание. Президентът продължаваше да седи с гръб към него.
— И тя е една от пречките да реагирам — тихо изрече той. — Нямам право да приемам нещата лично. Не разбираш ли? Една лична, емоционална, гневна реакция ще бъде грешка. Пагубна грешка. Мога само да чакам и да мисля. Обсъдих това с генерала. Разговаряхме часове наред. Откровено казано, Харланд, той е готов да ме заплюе, и да си призная, не го упреквам. Най-старият ми приятел е готов да ме заплюе. Тъй че не ми говори за жертви, Харланд. Защото в този кабинет друго не се и прави. Човек слага националния интерес над приятелството, над собствената си личност. През цялото време. Това е да си президент.
Отново настана дълго мълчание.
— И тъй, какво заповядвате, господин президент? — запита Уебстър.
Ново мълчание.
— Нищо не ти заповядвам — каза президентът. — Заповядвам лично да се заемеш със случая. Заповядвам да дойдеш при Декстър в понеделник сутринта, ако още има защо.
Никой не остана в колата. Не ги свърташе на едно място. Излязоха сред планинския хлад и закрачиха безцелно наоколо. Джонсън и адютантът отидоха с шофьора на север да огледат мястото за командния пункт. Макграт, Броган и Милошевич стояха малко по-настрани. Макграт пушеше, унесен в размисли. От време на време хлътваше обратно в армейския шевролет да използва телефона. Обади се на щатската полиция, електрическата компания, телефонната компания и горската охрана.
Броган и Милошевич се поразходиха на север. Откриха бронирана кола. Не танк, а нещо като бронетранспортьор. Наблизо стоеше офицерът, който ги бе посрещнал, заедно със седем-осем войници. Едрите, мълчаливи мъже разпъваха палатки на завет под скалите край пътя. Броган и Милошевич им кимнаха, после поеха обратно. Върнаха се при Макграт и зачакаха.
След четирийсет минути всички чуха далеч на юг глухото бучене на мощни дизели. Звукът се засили и ненадейно избухна иззад завоя. Зададе се колона камиони. Големи, ъгловати каросерии, вдигнати високо върху масивни шасита с огромни колела. Чакълът глухо хрущеше под тежките гуми. Наближаваха бавно, с мощен рев. Офицерът от колата изтича да ги посрещне. Посочи им къде да спрат. Камионите пропълзяха край него и спряха по двойки точно пред входа на скалната теснина.
Бяха четири. Боядисани на черни и зелени петна, със закачени отстрани маскировъчни мрежи, номера и големи бели звезди. Над покривите на първите два стърчаха антени. Другите два бяха за настаняване. В четирите ъгъла на всеки камион имаше хидравлични опори. Шофьорите ги спуснаха, за да облекчат колелата. После изключиха двигателите и тежкият дизелов рев заглъхна в планинската тишина.
Шофьорите наскачаха от кабините. Изтичаха отзад да отворят вратите. Бръкнаха вътре и разгънаха къси алуминиеви стълбички. Качиха се и включиха осветлението. Из каросериите припламнаха зелени лампички. Шофьорите отново излязоха. Строиха се и козируваха на офицера.