Генерал Джонсън тъкмо привършваше поредния дълъг разговор с Белия дом, когато чу пърпоренето на хеликоптера. Застана на прага и го видя да слиза над същата чакълеста отбивка на двеста метра южно от командния пункт. Видя как два силуета изскочиха от кабината и се приведоха. Хеликоптерът се издигна, наведе нос и полетя обратно на юг.
Джонсън тръгна нататък и пресрещна новодошлите на половината път. Кимна на Гарбър и дръпна Уебстър настрани.
— Нещо ново?
Уебстър поклати глава.
— Все същото. Белият дом залага на сигурно. А при вас?
— Нищо — каза Джонсън.
Уебстър кимна. Нямаше какво повече да си кажат.
— С какво разполагаме тук? — запита той.
— Ако се интересуват от Белия дом, не разполагаме с нищо — каза Джонсън. — Имаме два разузнавателни самолета. Официално провеждат учения. Имаме осем морски пехотинци и бронетранспортьор. Също на учения. Командирите им знаят къде са, но не питат защо.
— Преградихте ли пътя? — запита Уебстър.
Джонсън кимна.
— Да, сега сме съвсем сами.
34
Ричър и Холи седяха сред гората, облегнати на две съседни борчета. Гледаха надгробната могила на Джаксън. Седяха така, докато дневната светлина взе да помръква. Не разговаряха. В гората захладня. Идваше времето за решение.
— Връщаме се — каза Холи.
Не питаше, просто го казваше. Гласът й звучеше потиснато. Ричър не отговори. Дишаше равномерно и гледаше настрани, унесен в мисли. Отново усещаше нейния вкус и аромат. Косата, очите. Устните. Тялото й — силно, стройно и нетърпеливо под неговото.
— Свечерява се — каза тя.
— Рано е още — отвърна той.
— Трябва — настоя тя. — Ще пуснат кучетата.
Той отново не отговори. Просто седеше, устремил поглед в далечината.
— Няма къде да отидем — каза тя.
Ричър бавно кимна и стана. Протегна се и тихо охна, когато уморените мускули изпукаха. Помогна на Холи да се изправи, взе якето си от клона и го навлече. Остави лоста да се търкаля в праха до лопатата.
— Тази нощ напускаме — каза той. — Утре лайното ще се натресе във вентилатора. Денят на независимостта.
— Да, но как? — запита тя.
— Още не знам.
— Не поемай рискове заради мен.
— Заслужаваш си — каза той.
— Защото съм аз ли?
Той кимна.
— Защото си ти. Не заради баща ти. Или заради скапания ти кръстник. Между другото не гласувах за него.
Тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните.
— Пази се, Ричър.
— Искам само да бъдеш готова — каза той. — Някъде към полунощ.
Тя кимна. Извървяха стоте метра на юг до каменистата полянка. Завиха и изминаха стоте метра на изток. Излязоха от гората право срещу петимата пазачи, които ги чакаха в полукръг. Четири пушки. По средата стоеше Джоузеф Рей. Явно бе старши на групата, защото държеше пистолет „Глок 17“.
— Тя се връща в стаята — каза Рей. — Ти отиваш в наказателната барака.
Пазачите се разделиха. Двама застанаха край Холи. Очите й пламнаха заплашително и те не посмяха да я хванат за лактите. Просто тръгнаха бавно до нея. Тя се обърна и погледна към Ричър.
— Пак ще се видим, Холи — подвикна той.
— Не разчитайте на това, мис Джонсън — разсмя се Рей.
Той придружи Ричър до наказателната барака. Извади от джоба си ключ и отключи. Отвори вратата. Бутна Ричър навътре, готов да стреля всеки момент. После влезе след него, затвори вратата и пак я заключи.
По размери и форма наказателната барака приличаше на командирската. Но беше съвсем празна. Голи стени без прозорци, електрически крушки с дебела телена мрежа. На пода в дъното бе изрисуван с жълта боя правилен квадрат, приблизително трийсет на трийсет сантиметра. Нямаше нищо друго.
— Застани на онзи квадрат — нареди Рей.
Ричър кимна. Познаваше процедурата. Много тежко наказание — да стоиш мирно час подир час, без да помръдваш. Беше чувал за него. Веднъж дори бе видял последствията. След първите няколко часа започва болката. Отначало в гръбнака, сетне се разпростира от прасците нагоре. Към втория или третия ден подутите глезени започват да се пропукват, бедрените кости избиват нагоре, а шията хлътва.
— Хайде, заставай — каза Рей.
Ричър пристъпи към ъгъла на бараката и се наведе. Демонстративно избърса пода с длан. Завъртя се и седна удобно между двете стени. Изпъна крака и събра ръце зад тила си. Кръстоса глезени и се усмихна.
— Трябва да стоиш на квадрата — обади се Рей.
Ричър го погледна. Снощи бе казал: мене слушай, разбирам от танкове. Значи бивш войник. Редник в моторизирана част. Вероятно зареждач или водач.
— Ставай — нареди Рей.
Дай на редник задача и от какво ще се бои най-много? От това, че ако не я свърши, началството ще го сдъвче. Просто и ясно.