— Ставай, дявол да те вземе — каза Рей.
Затова или си свършва работата добре, или крие провала. Откакто свят светува нито един редник не е отишъл при офицера да каже: не можах да го свърша, сър.
— Наредих ти да станеш, Ричър — тихо изрече Рей.
Ако се провали, пази го в тайна. Така е далеч по-добре.
— Искаш да стана ли? — запита Ричър.
— Да, ставай.
Ричър поклати глава.
— Накарай ме, ако можеш, Джо.
Рей се замисли. Мисловният му процес течеше сравнително бавно. Движенията на тялото издаваха докъде е стигнал. Отначало дулото на глока се надигна. После пак слезе надолу. Да застреляш затворник значи да признаеш собствения си неуспех. Все едно да речеш: не можах да го свърша, сър. После Рей погледна ръцете си. Озърна се към Ричър. Изви глава настрани. Ръкопашният бой отпадаше. Стоеше, скован от нерешителност.
— Къде си служил? — запита Ричър.
Рей сви рамене.
— Тук-там…
— Къде по-точно? — настоя Ричър.
— Два пъти бях в Германия. И участвах в „Пустинна буря“.
— Водач?
— Зареждач.
Ричър кимна.
— Добра работа свършихте там. И аз бях в „Пустинна буря“. Видях как ги подредихте.
Рей кимна. Както бе очаквал Ричър, той охотно налапа въдицата. Щом не можеш да победиш някого, привлечи го към себе си. Рей небрежно пристъпи наляво, седна долу и подпря гръб на вратата. Отпусна глока върху бедрото си. Кимна отново.
— Голям пердах им теглихме.
— И още как — потвърди Ричър. — Страхотен пердах беше. Значи Германия и пустинята. Хареса ли ти там?
— Не особено.
— А системата им хареса ли ти?
— Каква система? — изненада се Рей.
— Правителствата — обясни Ричър. — Законите, правата и тъй нататък.
Рей се озадачи.
— Нямам представа. Не съм се интересувал.
— Тогава откъде знаеш, че са по-добри от нашите?
— Кой казва, че са по-добри? — запита Рей.
— Ти го казваш. Снощи ми разправяше колко зле било в Америка. Значи навсякъде другаде трябва да е по-добре, нали така?
Рей поклати глава.
— Не съм казвал такова нещо.
— По-добре ли е там, или не? — настоя Ричър.
— Нямам представа — каза Рей. — Сигурно. Много неща са се объркали в Америка.
Ричър кимна.
— Много неща. Напълно си прав. Но ще ти кажа нещо. В Америка е по-добре, отколкото където и да било. Знам, защото съм обиколил цял свят. Навсякъде е по-зле. Далеч по-зле. Много неща са се объркали в Америка, но другаде бъркотията е направо страшна. За това трябва да си помислите.
Рей го погледна в полумрака.
— Мислиш ли, че грешим?
Ричър кимна.
— Знам, че грешите. Със сигурност. Всичко, дето ми го надрънка, е чиста глупост. Всичко. Няма такава работа.
— Има — отвърна Рей. — Бо го каза.
— Размърдай си мозъка, Джо. Бил си в армията. Знаеш я как работи. Мислиш ли, че могат да организират нещо толкова важно и да го запазят в тайна? Случило ли се е поне веднъж да ти дадат чифт еднакви ботуши?
Рей се разсмя.
— Къде ти.
— Точно така — каза Ричър. — Е, щом не могат едни скапани ботуши да уредят като хората, как ще организират всички тия неща, дето ви ги разправя Боркен? Ами тайните предаватели във всяка нова кола? Да не мислиш, че Детройт може да го направи? Нали ще им се наложи да връщат всяка втора кола, защото не работи както трябва. Обичаш ли да залагаш, Джо?
— Защо?
— Според теб какви са шансовете? Да организират такъв огромен заговор и да го пазят в тайна години наред?
По лицето на Рей бавно се разля широка усмивка и Ричър разбра, че е загубил. Все едно говореше на стените. Или учеше шимпанзе да чете.
— Ами че те не го опазиха в тайна — победоносно заяви Рей. — Ние ги разкрихме. Нали ти казах, Бо има доказателства. Изобщо не е тайна. Затова сме тук. Бо е прав, казвам ти. Той е умно момче.
Ричър затвори очи и въздъхна.
— Дано. Много ум ще му трябва тепърва.
— Умно момче е — повтори Рей. — И умее да убеждава. Обединява ни. По-рано тук имаше десетина групи. Водачите им ги изоставиха и избягаха. Всички хора дойдоха при Бо, защото му вярват. Той е умно момче, Ричър, и освен него нямаме друга надежда. Зарежи тая работа. Никого няма да разубедиш. Всички до един го обичаме и вярваме, че каквото върши е правилно.
— Ами Джаксън? — запита Ричър. — И онова ли беше правилно?
Рей сви рамене.
— Джаксън беше шпионин. Случват се такива гадости. Бо е проучил историята. И през 1776 година е било същото, прав ли съм? Англичаните имали шпиони навсякъде. А пък нашите ги бесели. Разни бабички имат в дворовете си прочути стари дъбове, на които са висели английски шпиони. Някои взимат по долар и половина само за да ги погледнеш. Знам, веднъж ходих да гледам.