Гарбър поклати глава.
— Съвършено невярно. Освен че е бивш военен. Беше чудесен офицер. По-добър не съм имал. Голяма грешка допускате.
Макграт го погледна в лицето.
— Значи вие му вярвате? — запита той. — Лично вие.
Гарбър кимна, свирепо навъсен.
— Главата си залагам. Не знам защо е там, но ви уверявам, че е чист, върши каквото трябва и ще успее или ще умре. А той е труден за убиване.
Точно на сто километра северно от тях Холи се бе доверила на същия инстинкт. Разглобеното легло вече го нямаше и сега тя лежеше на тънкия дюшек върху дъските. За наказание й бяха отнели сапуна, шампоана и кърпите. Не бяха изчистили малката локвичка кръв от главата на мъртвата. Сигурно си въобразяваха, че това ще я разстрои. Но грешаха. Радваше я. С радост гледаше как кръвта засъхва и потъмнява. Мислеше си за Джаксън и гледаше петното като картинка от Роршахов тест, която й казва: ето че най-сетне излезе от сянката, Холи.
В крайна сметка Уебстър и Джонсън разработиха съвсем простичък план. Той се основаваше върху географията. Точно същата география, която бе съблазнила Боркен да избере Йорк за свой бастион. Както при всички планове, свързани с географията, разработката му зависеше от картата. И както всички планове, зависещи от картата, можеше да успее само ако тя се окаже точна. А както се случва обикновено с картите, тя вече бе остаряла.
Използваха едромащабна карта на Монтана. Повечето данни в нея бяха съвсем надеждни. Основните подробности на релефа бяха нанесени правилно. Западното препятствие се виждаше от пръв поглед.
— Можем да сметнем реката за непроходима, нали? — запита Уебстър.
— Правилно — съгласи се Джонсън. — Пролетното пълноводие сигурно е в разгара си. Нищо не можем да сторим до понеделник, когато ще разполагаме с оборудване.
Пътищата бяха отбелязани с червено и напомняха отпечатък от човешка ръка. Градчетата Калиспел и Уайтфиш се гушеха в дланта. Над тях пътищата се разпръскваха като палец и четири пръста. Показалецът минаваше през градчето Юрика и продължаваше към канадската граница. Палецът отиваше на северозапад, пресичаше Йорк и свършваше при старите мини. Сега този палец бе ампутиран над първата става.
— Те очакват, че ще дойдете по пътя — каза Джонсън. — Затова няма да го направите. Ще завиете на изток към Юрика и ще минете през гората.
Той плъзна молив надолу по палеца и през дланта. Върна нагоре по показалеца и се задържа върху Юрика. Между Йорк и Юрика имаше осемдесет километра гора. Тя бе изобразена на картата с голямо зелено петно. Широко и дълго. И двамата знаеха какво означава петното. Стигаше им да се озърнат наоколо. Тази зона бе обрасла с вековни гори. Те покриваха плътно планинските склонове. На места ставаха толкова гъсти, че човек едва можеше да се провре между дънерите. Но зеленото петно на изток от Йорк беше национален резерват. Притежаван и поддържан от горската охрана. През него минаваше паяжина от тънки нишки. Тези нишки бяха пътеки на горската охрана.
— Хората ми ще са там след четири часа — каза Уебстър. — Екипът за спасяване на заложници. Ако трябва, ще действам на своя глава.
Джонсън кимна.
— Да, могат да минат пеш през гората. А не е изключено да има и път за коли.
Уебстър кимна.
— Обадихме се на момчетата от горската охрана. Ще ни доставят подробна карта.
— Чудесно — каза Джонсън. — Ако нещата тръгнат зле, викате екипа и го насочвате право към Юрика. Ние тук ще вдигнем малко шумотевица, а в това време те ще си пробият път откъм изток.
Уебстър кимна отново. Планът беше готов. И остана в сила, докато горският пазач се изкатери по алуминиевата стълбичка. Въведе го Макграт, следван от Милошевич и Броган. Уебстър представи новодошлия, а Джонсън почна да задава въпроси. Но горският пазач веднага поклати глава.
— Тия пътеки не съществуват — каза той. — Поне повечето от тях.
Джонсън посочи картата.
— Ето ги тук.
Горският пазач сви рамене. Носеше под мишница дебела папка с топографски планове. Отвори един от тях. Разгъна го върху картата. Мащабът бе много по-едър и личеше, че паяжината има съвсем друга форма.
— Картографите знаят, че има пътеки — каза горският. — И ги рисуват както им падне.
— Добре — кимна Джонсън. — Ще използваме вашите карти.
Горският поклати глава.
— И те не са точни. Може да са били преди време, но сега само ще ви объркат. Дълги години ги затваряхме. Да не идват ловци на мечки. Еколозите ни принудиха. Изринахме с булдозери тонове пръст в началото на повечето удобни пътеки. Много други преградихме с отсечени дънери. Сега са обрасли и непроходими.