Макграт кимна и тръгна към спалните фургони. Събуди Милошевич и Броган. Двамата спяха съвсем облечени върху кушетките. Станаха и се разкършиха. Слязоха по стълбичката и завариха отвън Уебстър, Джонсън и адютанта. Гарбър стоеше малко по-назад.
— Телефонната линия е готова — каза Уебстър.
— Вече? — изненада се Броган. — Мислех, че ще я прекъснем сутринта.
— Решихме да не протакаме — отвърна Уебстър и кимна към Джонсън. Жестът говореше недвусмислено: нали разбираш, човекът е разтревожен.
— Добре — каза Милошевич. — Ще я държим под око.
— Събудете ни в осем — заръча Уебстър. — Или По-рано, ако се наложи.
Броган кимна и тръгна на север към командния пункт. Милошевич го последва. Спряха един до друг да погледат планинските склонове под лунното сияние. Докато стояха, в празния команден пункт забръмча факс. Листът изпълзя с текста нагоре. Беше пет без десет сутринта. Петък, четвърти юли.
Броган събуди генерал Джонсън час и десет минути по-късно, точно в шест. Почука силно по вратата на фургона и след като не получи отговор, влезе и побутна стареца.
— Обаждат се от военновъздушната база „Питърсън“, сър — каза Броган. — Искат да разговарят с вас.
Джонсън се запрепъва към командния пункт по риза и панталони. За да не му пречи, Милошевич излезе при Броган в неясното утро. След пет минути Джонсън се появи на прага.
— Трябва да обсъдим положението — обяви той и отново изчезна вътре.
Милошевич отиде да събуди останалите. След малко те се зададоха. Уебстър и адютантът се прозяваха. Гарбър вървеше изпънат като бастун. Макграт беше облечен и пушеше. Кой знае дали изобщо бе лягал. Изкатериха се по стълбичката и насядаха около масата рошави, със зачервени очи.
— Обадиха се от „Питърсън“ — съобщи Джонсън. — На разсъмване пращат спасителен хеликоптер да търси ракетното поделение.
Адютантът кимна.
— Уставно положение.
— Основано върху догадки — каза Джонсън. — Смятат, че имат работа с механична или електротехническа повреда.
— Което се случва често — добави адютантът. — Ако радиото им се повреди, според устава трябва да го поправят. Ако в същото време се повреди и камион, трябва да спрат и групово да изчакат помощ.
— Готови за отбрана? — запита Макграт.
Адютантът кимна отново.
— Точно така. Да отбият от пътя и да чакат хеликоптер.
— Трябва ли да им кажем? — запита Макграт.
Адютантът се приведе напред.
— Там е въпросът. Какво ще им кажем всъщност? Дори не знаем със сигурност, че онези безумци са ги докопали. Все още не е изключено да имат повредено радио и камион.
— Надявай се — промърмори Джонсън.
Уебстър сви рамене. Знаеше как да се справя с такива случаи.
— Какво печелим? — запита той.
— Нищо не печелим — отвърна Джонсън. — Кажем ли, че ракетите са пленени, започва дандания до небесата, губим контрол над положението и признаваме, че сме нарушили заповедта на Вашингтон да кротуваме до понеделник.
— Добре, а какво губим? — запита Уебстър.
— Загубата е чисто теоретична — каза Джонсън. — Ако допуснем, че са пленени, значи вече са скрити на сигурно място. В такъв случай авиацията няма да ги открие. Ще се повъртят малко и ще се върнат да чакат.
Уебстър кимна.
— Добре. Нищо не печелим, нищо не губим, край на тревогите.
Настана кратко мълчание.
— Значи ще си траем — каза Джонсън. — Оставяме хеликоптера да излети.
Макграт смаяно тръсна глава.
— Ами ако им хрумне да свалят хеликоптера?
Адютантът на генерала се усмихна снизходително.
— Няма начин. РВП ще им попречи.
— РВП ли? — повтори Макграт.
— Съкратено от „Разпознай враг или приятел“ — обясни адютантът. — Електронна система. Хеликоптерът излъчва сигнал. Ракетата го разпознава като приятел и отказва да излети.
— Сигурно ли е? — запита Макграт.
Адютантът кимна.
— Сто на сто.
Гарбър го изгледа навъсено. Но премълча. Не беше експерт в тази област.
— Добре — каза Уебстър. — По леглата. Събуди ни към осем, Броган.
На пистата в базата „Питърсън“ хеликоптер „Боинг CH–47D Чинук“ загряваше двигателите и започваше да гълта от своите три хиляди осемстотин деветдесет и пет литра гориво. Чинукът е огромна машина с две носещи витла, които се въртят в рамките на овал с размери трийсет на двайсет метра. Празен тежи над десет тона и може да вдигне още единайсет. Всъщност представлява грамаден летящ сандък с двигател отгоре, резервоари отстрани и кабина за екипажа високо отпред. Всеки хеликоптер става за издирване, но единствено чинук може да спасява тежко оборудване.
Тъй като беше празник и дежуреше минималният личен състав, диспечерът отдели само двама пилоти. Без наблюдател. Предполагаше, че не им трябва. Колко му е да откриеш пет камиона на някоя крайпътна отбивка в Монтана?