— Защо са три екземпляра? — запита Гарбър.
— Трима получатели — обясни Макграт. — Ако не ги бяхме засекли, вече щяха да са пристигнали.
— Къде? — запита Уебстър.
— Първият номер е столичен — каза Макграт. — Сигурно е на Белия дом.
Адютантът на Джонсън придърпа стола си към компютърния терминал. Макграт му продиктува номера. Адютантът го натрака и по екрана бързо пробягаха редове. Той кимна.
— Белият дом. Следващият?
— Някъде в Ню Йорк — каза Макграт и продиктува номера от втория екземпляр.
— Обединените нации — каза адютантът. — Искат свидетели.
— Третия не го знам — каза Макграт. — Код четиристотин и четири.
— Атланта, Джорджия — обади се Гарбър.
— Какво има в Атланта? — запита Уебстър.
Адютантът енергично тракаше по клавишите.
— Си Ен Ен — отвърна той. — Искат реклама.
Джонсън кимна.
— Хитро измислено. Искат всичко на живо по телевизията. Боже мой, представяте ли си? ООН за посредник и денонощни коментари по Си Ен Ен. Пред очите на целия свят.
— Какво да правим сега? — запита Уебстър.
Настана дълго мълчание.
— Защо споменават въздушното пространство? — изрече високо Гарбър.
— Перифразират — каза Уебстър. — През 1776 година не е имало никакво въздушно пространство.
— Ракетите — възкликна Гарбър. — Може ли да са премахнали системата РВП?
Отново мълчание. Чуха как отвън спира кола. Затръшнаха се врати. Броган и Милошевич изтропаха по стълбичката и нахълтаха сред мъртвешка тишина. Носеха кафяви книжни торби и пластмасови чаши с найлонови капачета.
Грамадният спасителен чинук прелетя без затруднения от Колорадо до военновъздушната база „Малмстром“ край Грейт Фолс, Монтана. Кацна там и насреща му се отправиха цистерни с гориво. Пилотите отидоха в столовата да пият кафе. Върнаха се след двайсет минути. Излетяха отново, описаха изящна дъга в свежото утро и се отправиха с тътен на северозапад.
38
— Не получаваме никакъв отговор — каза Фаулър. — Започваме да се чудим защо.
Ричър сви рамене. Намираха се в командирската барака. Стиви го бе отмъкнал през дърветата до Бастиона, а оттам го пое Фаулър с двама въоръжени пазачи. Наказателната барака не им вършеше работа. Все още бе заета от Джоузеф Рей. Затова използваха командирската. Накараха Ричър да седне и Фаулър прикова с белезници лявата му ръка за облегалката на стола. Пазачите застанаха от двете страни, напрегнати и готови за стрелба. После Фаулър отиде при Боркен и Стиви за церемонията на плаца. Ричър чу в далечината крясъци и възторжени викове при обявяването на декларацията. После настана тишина. Деветдесет минути по-късно Фаулър се върна сам. Седна зад бюрото на Боркен и запали цигара. Пазачите останаха на място.
— Пратихме го по факса преди час — каза Фаулър. — Няма отговор.
Ричър вдишваше мириса на тютюн и оглеждаше знамената по стените. Тъмночервени, с бели кръгове и черни пречупени кръстове.
— Знаеш ли защо няма отговор? — запита Фаулър.
Ричър мълчаливо поклати глава.
— Знаеш ли какво си мисля? — каза Фаулър. — Прекъснали са линията. Телефонната компания се е съюзила с федералните агенти. Казаха ни, че ще го сторят в седем и половина. Очевидно са избързали.
Ричър отново сви рамене. Не отговори.
— Би трябвало да ни съобщят за такова нещо — каза Фаулър.
Той хвана глока, подпря дръжката върху бюрото и започна да го върти като оръдие.
— Но не ни съобщиха.
— Може приятелчето от Чикаго да ви е зарязало — каза Ричър.
Фаулър поклати глава. Глокът сочеше право в гърдите на Ричър.
— Получавахме лавина от информация. Знаем къде са, колко са, какво смятат да правят. Но сега, когато все още се нуждаем от информация, не я получаваме. Връзката е прекъсната.
Ричър мълчеше.
— Проучваме — каза Фаулър. — В момента проверяваме радиостанцията.
Ричър мълчеше.
— Нещо да ни кажеш за радиото? — запита Фаулър.
— Какво радио? — отвърна Ричър.
— Вчера работеше превъзходно — каза Фаулър. — Днес изобщо не ще да работи, а ти обикаляше през нощта.
Той се наведе и дръпна чекмеджето, в което Боркен държеше стария колт. Но не извади револвера. Извади малка черна радиостанция.
— Това беше на Джаксън. Той страшно бързаше да ни покаже къде е скрито. Дори умоляваше да ни покаже. Плачеше, пищеше и молеше. Едва не си строши ноктите от бързане, докато го изрови.
Фаулър се усмихна и внимателно прибра радиостанцията в джоба си.
— Предполагам, че трябва само да го включим — продължи той. — Би трябвало да ни свърже пряко с федералните отрепки. На сегашния етап се налага да разговаряме с тях. Да видим дали ще се съгласят да възстановят телефонната линия.