— Страхотен план — подметна Ричър.
— Факсът е важен за нас — каза Фаулър. — Жизненоважен.
Светът има право да знае какво вършим тук. Светът има право да види. Тук се твори историята. Разбираш го, нали?
Ричър се загледа в стената.
— Те имат камери — продължаваше Фаулър. — В момента над нас летят разузнавателни самолети. Вече е светло и виждат какво вършим. В такъв случай как да използваме този факт?
Ричър поклати глава.
— На мен не разчитайте.
Фаулър се усмихна.
— Естествено, че не разчитаме. Много ли ще се трогнат, ако те видят закован на някое дърво? Ти си просто боклук и за нас, и за тях. Но Холи Джонсън е друга работа. Може да ги потърсим по собствения им предавател и да им заръчаме да гледат с шпионските камери. Може да се замислят. Току-виж, се съгласили да разменят телефонната линия срещу лявата й гърда.
Той загаси цигарата. Приведе се напред. Заговори по-тихо.
— Тук не си поплюваме, Ричър. Видя какво направихме е Джаксън. Можем да го направим с нея. Можем да го направим и с теб. Трябва ни връзка с целия свят. Трябва ни факс. Трябва ни радиостанция, за да узнаем какво са направили с линията. Отчаяно се нуждаем от тия неща. Разбираш, нали? Тъй че ако искаш да спестиш куп безсмислени страдания на себе си и на нея, казвай какво направи с радиостанцията.
Ричър се бе извъртял настрани и гледаше библиотечката. Опитваше да си припомни некадърните преводи от японски в книгите за Пърл Харбър, които бе чел.
— Кажи ми — тихо изрече Фаулър. — Аз мога да ви опазя от тях. Изобщо няма да пострадате. Иначе нищо не мога да сторя.
Той остави глока върху бюрото.
— Искаш ли цигара?
Протегна пакета. Усмихна се. Доброто ченге. Приятел. Съюзник. Защитник. Най-старият трик в занаята. И му се полагаше най-старият отговор. Ричър хвърли поглед наоколо. По един пазач от двете страни, десният малко по-близо, левият почти до страничната стена. Пушките подпрени на лакът. Фаулър зад бюрото с пакет в ръката. Ричър сви рамене и кимна. Взе цигара със свободната си дясна ръка. Не беше пушил от десет години, но щом някой сам ти предлага смъртоносно оръжие, взимаш го без възражения.
— Хайде, признай — рече Фаулър. — Не ми губи времето.
Той щракна запалката и я поднесе. Ричър се приведе напред и запали цигарата. Смукна дълбоко и се облегна назад. Димът беше приятен. Вече десет години оттогава, а още му харесваше. Той издиша докрай и смукна отново.
— Как повреди радиостанцията? — запита Фаулър.
Ричър смукна за трети път. Пусна дима през ноздрите си и хвана цигарата като войник на пост с палец и показалец, скрита в дланта. Ако дръпнеш два-три пъти набързо, въгленчето в края се нажежава до две хиляди градуса. Става остро и дълго. Той завъртя длан, сякаш гледаше огънчето и мислеше за нещо. Насочи цигарата право напред като стрела.
— Как повреди радиостанцията? — повтори Фаулър.
— Ако не ти кажа, ще сториш ли нещо на Холи? — запита Ричър.
Фаулър кимна. Тънките му устни се извиха в усмивка.
— Непременно. Такива неща ще й сторя, че да моли за куршум.
Ричър тъжно сви рамене. Надигна ръка, сякаш казваше: слушай. Фаулър кимна, придърпа стола и се приведе по-близо. Ричър се стрелна напред и заби цигарата в окото му. Фаулър изпищя, а Ричър вече бе на крака и повлеченият стол трополеше зад него. Завъртя се надясно, столът описа широка дъга и изтрещя в главата на по-близкия пазач. Разцепи се и отхвръкна, докато Ричър отскачаше с танцова стъпка наляво. Улучи другия пазач с лакът в гърлото още преди да е вдигнал докрай оръжието си. Завъртя се назад и удари Фаулър с останките от стола. Използва инерцията, за да се върне към първия пазач. Довърши го с лакът в главата. Онзи рухна. Ричър сграбчи пушката за цевта и я отметна право назад към другия. Усети как костите на черепа избухнаха под приклада. Пусна пушката, завъртя се и разби стола на парчета в гърба на Фаулър. Хвана го за ушите и размаза лицето му върху бюрото един, два, три пъти. Грабна крак от строшения стол и го заклещи пред гърлото му. Подви лакти около двата края и сплете пръсти. Провери хватката и напъна с плещи. С едно-единствено жестоко дръпване шията на Фаулър изхрущя срещу крака от стола и се пречупи.
Ричър взе двете пушки, глока и ключа от белезниците. Изскочи навън и заобиколи зад бараката. Изтича право към дърветата. Прибра глока в джоба си. Свали белезниците. Пое по една пушка във всяка ръка. Задъхваше се. От болка. Размахването на тежкия дървен стол бе превърнало червения белег на китката му в открита рана. Вдигна ръка, изсмука кръвта и закопча маншета на ризата вместо превръзка.