После чу хеликоптер. Някъде далеч на югоизток отекваше глухият басов тътен на тежка машина с две витла — „Боинг“, „Сий Найт“ или „Чинук“. Помисли си: снощи Боркен спомена за осем морски пехотинци. Имат само осем морски пехотинци, така каза. Морската пехота използва „Сий Найт“. Решили са да предприемат фронтална атака. Пред очите му се мярнаха новите стени в стаята на Холи и той отчаяно хукна между дърветата.
Стигна до Бастиона. Въздушният тътен ставаше все помощен. Ричър рискува да излезе на каменистата пътека. Не беше „Сий Найт“, а „Чинук“. Значи нямаше атака, а обикновено издирване. В момента хеликоптерът се намираше на около километър и половина и летеше на трийсетина метра над пътя, използвайки жестокия вихър от витлата, за да разгръща околните клони и да облекчи търсенето. Бавен и тромав на вид, той висеше с леко клюмнал нос и приближаваше, леко залитайки настрани. Ричър предположи, че е почти над самия Йорк.
После се озърна към поляната и видя на петдесет метра от себе си някакъв тип. Редник в маскировъчно облекло. Със стингър на рамо. Въртеше се и гледаше през прицела. Ричър го видя как прихвана целта. Стегна се и застина с разтворени крака. Ръката му подири активатора. Инфрачервените сензори на ракетата се включиха. Ричър зачака системата РВП да ги изключи. Напразно. От ракетата долетя пронизителен електронен писък. Беше засякла горещите двигатели на чинука. Редникът положи пръст върху спусъка.
Ричър пусна лявата пушка. Дръпна нагоре другата и в движение освободи с палец предпазителя. Пристъпи наляво и подпря рамо на близкото дърво. Прицели се право в главата и стреля.
Но онзи стреля пръв. Само част от секундата, преди куршумът на Ричър да го убие, той натисна спусъка на ракетохвъргачката. Станаха две неща. Ракетният двигател се включи. Стингърът изхвръкна напред по стоманената тръба. После куршумът улучи главата на редника. Ударът го отхвърли настрани. Ракетохвъргачката закачи края на стингъра и го извъртя. Той изскочи навън и увисна във въздуха като копие, насочено право нагоре, съвършено неподвижен върху огнената си опашка.
После ракетата се коригира. Ричър я видя с ужас как върши точно онова, за което е създадена. Осемте малки крилца щръкнаха навън. Продължи да виси вертикално, докато отново засече хеликоптера. После включи ракетния двигател на втората степен и се стрелна в небето. Още преди мъртвецът да бе докоснал земята, смъртоносният снаряд вече се носеше срещу чинука с хиляда и петстотин километра в час.
Чинукът упорито пълзеше на северозапад. Беше на километър и половина. Следваше пътя. Пътят минаваше през града. Между изоставените сгради. Първото здание край него от югоизток беше съдът. Чинукът се носеше натам със сто и двайсет километра в час. Стингърът летеше насреща му с хиляда и петстотин километра в час.
Километър и половина при скорост хиляда и петстотин километра в час. Една хилядна от часа. Малко повече от три секунди и половина. За Ричър това бе цяла вечност. Не откъсваше поглед от стингъра. Великолепно, жестоко оръжие. С проста, непоклатима цел. Създадено, за да разпознава точната температура на горещите газове от самолетен двигател и да я следва, докато улучи или остане без гориво. Простичка мисия с времетраене три секунди и половина.
Пилотът видя ракетата още в самото начало. Загуби първата секунда, защото се вкамени. Не от ужас, не от страх, а просто от недоумение как тъй на някаква си горска полянка в Монтана ще стрелят по него с противовъздушна ракета. После инстинктът и обучението взеха връх. Отклонявай се и внимавай. Отклонявай се от ракетата, внимавай да не рухнеш върху сградите долу. Ричър го видя как вирна носа нагоре. Грамадният чинук зави настрани и изхвърли във въздуха широко ветрило отработени газове. После сред писъка на двигателите опашката се метна в обратна посока и нажежените газове описаха нова дъга. Ракетата търпеливо проследи първия завой. От вътрешната страна, където радиусът е по-малък. Чинукът леко слезе надолу, после рязко подскочи. Полетя по спирала нагоре и настрани от града. Ракетата зави и тръгна по втората дъга. Стигна там, където бе топлината преди част от секундата. Не я откри. Лениво описа пълен кръг под самия хеликоптер. Долови отзвука от новата маневра и безмилостно пое по спирала нагоре.
Пилотът спечели още една секунда, но това бе всичко. Стингърът го догони в отчаяното изкачване. Проследи топлинната диря до десния двигател. Избухна в самия източник на нажежени газове.
Три килограма експлозив срещу десет тона летящ метал, но експлозивът печели винаги. Ричър видя как десният двигател се разпадна, после кожухът под задното витло отхвръкна настрани. Парчета от двигателния механизъм избухнаха като шрапнели, витлото се откачи и полетя настрани, продължавайки да се върти съвсем бавно, като в кошмарен сън. Чинукът застина във въздуха, сетне провисна със задницата надолу, удържан само от виещото предно витло, и бавно тръгна надолу като потъващ кораб.