Ричър легна на една страна. Изпъна крака и се подаде край основата на скалата. Стреля веднъж и улучи врага в гърдите. Онзи рухна на камъните. Пушката отхвръкна надясно. Ричър остана на място. Вгледа се внимателно. Онзи не беше мъртъв. Затова Ричър стреля още веднъж. Улучи го в темето. Тъй бе по-милосърдно, отколкото да се мъчи още десет минути със зееща рана в гърдите.
Ехото на кратката престрелка заглъхна в планинската тишина и въздухът отново застина. Другите седем души не се виждаха никъде. Всички камиони бяха клекнали на предните джанти. Извън строя. Можеше и да ги изкарат някак от котловината, но още първият остър завой щеше да смъкне спуканите гуми. С камионите беше свършено. Без съмнение.
Ричър пропълзя десет метра назад и се изправи между дърветата. Изтича надолу по склона и пое обратно към Бастиона. Седемнайсет патрона в глока, девет в пушката. Напредваше, но на висока цена.
Кучетата го срещнаха на половината път. Две едри, мощни животни. Немски овчарки. Видя ги точно когато го видяха и те. Препускаха с онази безгранична енергия, характерна за едрите кучета. Дълги, изящни скокове, стръвни очи, зинали влажни муцуни. Рязко заковаха с изпънати предни крака и в едно неуловимо движение смениха посоката. Бяха на трийсет метра от него. На двайсет. Десет. Ускоряваха. С прилив на нова енергия. От гърлата им се надигаше глухо ръмжене.
Ричър беше наясно с хората. Кучетата бяха съвсем друго нещо. Хората имат свободен избор. Ако някой човек се втурнеше озъбен насреща му, значи го правеше, защото така е решил. Сам си поемаше риска. Ричър не отговаряше за последствията. Но с кучетата не беше така. Те нямаха свободен избор. Лесно се подлъгваха. И възникваше морален проблем. Никак не му се искаше да стреля по куче само защото са го подвели да постъпва неразумно.
Остави глока в джоба си. Пушката му се стори по-подходяща. Беше със седемдесет и пет сантиметра по-дълга от пистолета. Седемдесет и пет сантиметра допълнително разстояние изглеждаха умна идея. Кучетата спряха съвсем наблизо. Козината по вратовете им бе настръхнала. И по цялата дължина на гръбнака. Приведоха се с разперени предни лапи, от снишените им муцуни излиташе мощно ръмжене. Имаха жълтеникави зъби. Много. И кафяви очи. Ричър зърна черни ресници, изящни като на младо момиче.
Едното стоеше малко по-напред от другото. Водачът на глутницата. Ричър знаеше, че при кучетата трябва да има йерархия. Щом са две, значи едното трябва да е по-горе от другото. Като при хората. Не знаеше как го уреждат помежду си. Може би чрез сплашване. По миризмата. Или със схватки. Погледна първото куче. Право в очите. Понякога бе чувал хората да говорят за кучета. Никога не проявявай страх, така казваха. Овладей кучето с поглед. Не му давай да разбере, че се страхуваш. Ричър не се страхуваше. Стоеше с пушка М–16 в ръцете. Само едно го плашеше — че може би ще се наложи да я използва.
Мълчаливо се втренчи в кучето, като че имаше работа с някой разхайтен войник. Строг, безмълвен поглед като физическа сила, като студен, смазващ натиск. Хладните, сурови очи не мигат. Стотици пъти бе успявал да се наложи над хората. Сега успя и с кучето.
Кучето беше обучено само отчасти. Ричър усети това. То знаеше какво да прави. Но не и как да го направи. Не беше обучено да пренебрегва реакцията на жертвата. Сега гледаше човека в очите и отстъпваше милиметър по милиметър, сякаш погледът притискаше мъчителна тежест върху тясното му чело. Ричър засили градуса на напрежение. Присви очи и оголи зъби. Направи гримаса като злодей от калпав филм. Главата на кучето клюмна. То завъртя очи нагоре, за да не изпусне човека от поглед. Опашката му провисна между краката.
— Седни — нареди Ричър.
Каза го спокойно, но твърдо. С мощно ударение на втората сричка. Кучето се подчини автоматично. Подви задни крака и седна. Другото изкопира движението му като сянка. Седяха и гледаха от долу на горе.
— Легни — каза Ричър.
Кучетата не помръднаха. Седяха и го гледаха с недоумение. Навярно бе сбъркал думата. Не познаваха тази команда.
— Долу — каза Ричър.
Те протегнаха предни лапи и се отпуснаха на земята. Продължаваха да го гледат.
— Стой — каза Ричър.
Изгледа ги, за да разберат, че не се шегува, и тръгна на юг. Наложи си да крачи бавно. След като мина пет метра през дърветата, спря и се обърна. Кучетата лежаха. Бяха извили глави и го гледаха как се отдалечава.