Какво бе казал Боркен по радиото? Както вие ни наблюдавате с ония гадни самолети. А какво му бе казал в Бют адютантът на генерала? Поглеждаш нагоре, виждаш тъничка бяла следа и си мислиш, че „Транс Уърлд“ пътува нанякъде. Откъде да знаеш, че военните са решили да проверят дали тази сутрин си с лъснати обувки. Тогава откъде знаеше Боркен, че в небето летят разузнавателни самолети? Някой му бе казал. Но кой? Кой знаеше, дявол да го вземе?
Трескаво се озърна наоколо и първото, което видя, бе куче, наближаващо право отпред. После още едно. Носеха се през дърветата срещу него. Чу зад гърба си някакъв звук. Шум от стъпки и свистене на клончета. После същият звук долетя отдясно. Отляво изщрака оръжие. Кучетата вече бяха съвсем близо. Макграт се завъртя, обзет от паника. Отвсякъде през дърветата идваха хора. Мършави, брадати мъже с маскировъчни облекла, пушки и автомати. На коланите им висяха гранати. Петнайсет-двайсет души. Крачеха спокойно и бавно. Обграждаха го от всички страни. Той се завъртя на една страна, после на друга. Беше в обръч. Мъжете надигнаха оръжията си. Петнайсет-двайсет дула се целеха в него като спици на колело.
Стояха мълчаливи, готови за стрелба. Макграт се завъртя в кръг, като оглеждаше лице подир лице. После един от тях излезе напред. Нещо като офицер. Пъхна ръка право под сакото на Макграт. Дръпна от кобура служебния револвер. После посегна към джоба му. Напипа резервния пълнител и го извади. Прибра оръжието и се усмихна. Замахна с юмрук и удари Макграт в лицето. Макграт залитна и отзад го подпря дулото на пушка. После чу свистене на гуми по пътя. Бучене на двигател. Озърна се и забеляза тъмнозелен отблясък. Джип. С двама души в него. Войниците се приближиха и го изтласкаха от гората. Той примига от яркото слънце. Усети как от носа му се стича кръв. Джипът наближи бавно и спря до него. Шофьорът го гледаше с любопитство. Отдясно седеше грамаден мъж в черно. Бо Боркен. Макграт го разпозна по снимката от досието. Впи поглед в него. Боркен приведе глава настрани и се ухили.
— Здравейте, мистър Макграт. Бива ви в бягането, нали?
41
Ричър видя как стана всичко. Беше на сто и петдесет метра по-навътре в гората. Северозападно от засадата, високо на склона оттатък пътя. До краката му лежеше мъртъв часови. Изпънат върху пръстта, с шия, извита под прав ъгъл. Ричър държеше бинокъл пред очите си. Наблюдаваше. Сам не знаеше точно какво.
Бе чул разговора по радиото от Бастиона. По думите на Боркен се досети за отговорите. Чу как охраната от юг се обажда по радиостанциите. Разбра за морските пехотинци на моста. Разбра, че Уебстър и Джонсън седят до тях, в края на редицата.
Чудеше се кой ли още е долу. Може би други военни, може би хора от ФБР. Не, военните не биха дошли. Джонсън сигурно им бе наредил да си траят. Ако дойдеха хора, щяха да са от ФБР. Сигурно се бяха събрали доста народ оттатък моста. Рано или късно щяха да тръгнат в атака. Трябваше да използва това положение. За отклоняване на вниманието, докато измъкне Холи. Затова слезе на югозапад да види кога ще дойдат. Сега, един час по-късно, гледаше как долу качват в джипа някакъв нисък, набит мъж. Черен костюм, бяла риза, градски обувки. Ясна работа — ФБР.
Но не от спасителния екип. Нямаше никакво оборудване. Спасителите идваха въоръжени до зъби, като военни. Ричър познаваше техните процедури. Беше чел някои от наръчниците им. Знаеше едно-друго за обучението. Беше срещал момчета, минали курсове в Куонтико. Знаеше как работят спасителите. Високотехнологични операции. Приличаха на редовна армейска част, само че в синьо. Имаха всъдеходи. А този тук ходеше пеш през гората. Облечен като за съвещание.
Пълна загадка. Осем морски пехотинци. Без спасителен екип. Обикновен разузнавателен хеликоптер. И изведнъж му се стори, че разбира. Може би имаше работа с нелегална операция. Организирана незабелязано. Тихомълком. Бяха проследили пътя на Холи от Чикаго дотук, но по една или друга причина не подготвяха мощен удар. Може би по политически съображения. Може би нещо, свързано с Холи и Белия дом. Може би имаха такава практика — да се разправят тайно, грубо, с малък екип от доверени хора. Толкова малък, че лявата ръка да не знае какво върши дясната. Това обясняваше появата на хеликоптера. Той бе долетял слепешком. Без да знае какво го чака.