— Броган ли си? — запита той. — Или Макграт?
Онзи отговори някак стегнато и безизразно. По лицето му се изписваха страх, паника и объркване.
— Макграт. ФБР.
Ричър кимна. Човекът не беше на себе си, но все пак вече имаше съюзник. Извади от джоба си глока на Фаулър и му го подаде. Макграт се задъхваше тихичко и хвърляше трескави погледи към околните дървета. Бе заел нападателна поза. Със стиснати юмруци.
— Какво? — тревожно попита Ричър.
Макграт се стрелна напред, грабна пистолета и отскочи. Вдигна оръжието, зае стойка и се прицели с две ръце. В главата на Ричър. Срязаните въжета висяха под китките му. Ричър го гледаше с недоумение.
— Какви ги вършиш, по дяволите? — запита той.
— Ти си с тях — отвърна Макграт. — Пусни пушката, чуваш ли?
— Какво? — повтори Ричър.
— Подчинявай се — нареди Макграт.
Ричър го изгледа смаяно. Посочи през дърветата към проснатите тела сред Бастиона.
— Ами това? Нищо ли не ти говори?
Глокът не трепваше. Беше застинал съвършено неподвижно в спокойно обтегнатите ръце и сочеше право в главата му. Ако не бяха увисналите въжета, Макграт би приличал на илюстрация от наръчник по стрелба.
— Това там за нищо ли го имаш? — настоя Ричър и посочи отново.
— Може и така да е — изръмжа Макграт. — Ти уби и Питър Бел. Знаем това. Не позволяваш на своите да изнасилват и инквизират заложниците, това обаче не те прави ангел.
Ричър дълго го гледа онемял от смайване. Мислеше напрегнато. После кимна и пусна пушката точно на половината разстояние между двамата. Ако я пуснеше до краката си, Макграт щеше да му нареди да я подритне напред. Ако я хвърлеше прекалено близо до Макграт, нищо нямаше да излезе. Човекът бе опитен агент. При такава стойка трябваше да е доста кадърен.
Макграт погледна надолу. Поколеба се. Явно не искаше Ричър да приближава към него. Дори и за да избута пушката по-напред. Затова плъзна крак напред да я придърпа. Беше с около двайсет сантиметра по-нисък от Ричър. Целеше се в главата му от два метра, тъй че глокът сочеше нагоре под доста голям ъгъл. Когато плъзна крак напред, намали височината си с още два-три сантиметра и ръцете му автоматично се вдигнаха още по-нагоре. Същевременно дойде малко по-близо до Ричър и ъгълът нарасна още повече. Докато напипа с крак пушката, ръцете вече се бяха вдигнали пред лицето му и не виждаше много добре. Ричър го изчака пак да погледне надолу.
Той погледна надолу. Ричър разхлаби колене и рухна като покосен. Замахна с лакът нагоре и отби глока. С другата ръка описа широка дъга зад коленете на Макграт и го повали по гръб на земята. Вкопчи пръсти в китката му, стисна лекичко и глокът се търкулна. Ричър хвана оръжието за цевта и го подаде отново.
— Виж това — каза той.
Разкопча ръкава на ризата си и показа засъхналата кървава коричка около лявата китка.
— Не съм с тях. През повечето време бях с белезници.
Протегна глока напред. Макграт се втренчи в него, после хвърли поглед назад, към поляната. Извъртя глава, за да види всички трупове. Завъртя се към Ричър, все още объркан.
— Бяхме те сложили в черния списък.
Ричър кимна.
— Очевидно. Но защо?
— Видеозапис от ателието за химическо чистене — обясни Макграт. — Изглеждаше, като че я нападаш.
Ричър поклати глава.
— Просто минавах.
Макграт продължаваше да го гледа втренчено. Размишляваше, колебаеше се. Ричър го усети как взе решение. Макграт кимна, взе глока и го остави долу, точно между двамата — като договор, като символ. Започна неловко да закопчава ризата си. Отрязаните въжета провисваха под китките и глезените му.
— Добре, да започнем ли отначало? — смутено запита той.
Ричър кимна и протегна ръка.
— Ами да. Аз съм Ричър, ти си Макграт. Старши агент на Холи. Много ми е приятно.
Макграт се усмихна тъжно и едва-едва стисна ръката му. После взе да разнищва възлите по китката си.
— Познаваш ли някой си Гарбър? — запита той.
Ричър кимна.
— Едно време работех при него.
— Гарбър ни каза, че си чист. Не му повярвахме.