— Уебстър? — изрече гласът на Боркен. — Чуваш ли ме?
— Чувам — отвърна Уебстър.
— Какво става със самолета? Да не сте загубили интерес?
За момент Уебстър се зачуди откъде е разбрал. После си спомни белите следи. Те приличаха на чертеж високо в небето.
— Кой беше? — попита той. — Броган или Милошевич?
— Какво става със самолета? — повтори Боркен.
— Привършва горивото — каза Уебстър. — Ще се върне.
Мълчание. После Боркен се обади отново.
— Добре.
— Е, кой беше? — настоя Уебстър. — Броган или Милошевич?
Но радиостанцията просто замлъкна. Той изключи и видя, че Джонсън го гледа. Лицето му говореше недвусмислено: военният излезе свестен човек, а твоят агент не. Уебстър сви рамене. Опита се да го стори печално. Да каже: и двамата сбъркахме. Но лицето на Джонсън отвърна: ти беше длъжен да знаеш.
— Може да си имаме големи неприятности, нали? — обади се адютантът. — Броган или Милошевич? Който и да е нашият, още смята Ричър за враг. А предателят знае, че Ричър е негов противник.
Уебстър извърна очи. Завъртя се към екраните.
Боркен прибра предавателя в джоба на черната си униформа. Потропа с пръсти по съдийската маса. Погледна хората отсреща. Те също го гледаха.
— Една камера стига — каза той.
— Ами да — потвърди Милошевич. — И една върши същата работа.
— Точно сега нищо не бива да ни попречи — каза Боркен. — Значи преди всичко трябва да спипаме Ричър.
Милошевич се озърна тревожно.
— Не ме гледай. Не мърдам оттук. Искам си парите, и толкоз.
Боркен го погледна. Продължаваше да размишлява.
— Знаеш ли как се хваща тигър? Или леопард, да речем. В джунглите.
— Какво? — сепна се Милошевич.
— Забиваш колче и връзваш за него коза — обясни Боркен. — После чакаш в засада.
— Какво? — повтори Милошевич.
— Ричър хукна да спасява Макграт, нали така? Значи сигурно ще хукне и подир твоето приятелче Броган.
Генерал Гарбър чу шума и рискува да мине няколко метра напред. Добра се до по-редките дървета и приклекна. Мръдна малко наляво, за да вижда добре. Съдът се намираше точно над него. Беше срещу южната стена, но виждаше и част от предната. Виждаше стъпалата на входа. Отвътре излезе група хора. Шестима. Двамата отпред стискаха здраво пушките и се озъртаха. Другите четирима носеха още един, разпънат с лицето надолу. Стискаха го за китките и глезените. Беше мъж. Гарбър разбра по гласа. Риташе, блъскаше и пищеше. Беше Броган.
Гарбър изстина. Знаеше какво е станало с Джаксън. Макграт му бе разказал. Вдигна пушката. Прицели се в най-предния. Плавно го проследи в движението от дясно на ляво. После измести поглед към другите петима. Спомни си за часовите отзад. Прехапа устни и свали пушката. Никакъв шанс. Имаше си правило: гледай си текущата работа. От трийсет години го повтаряше като евангелие. А текущата работа беше да измъкне Холи жива и здрава. Той пролази назад през гората, погледна другите двама и сви рамене.
Преди час пилотите на чинука изпълзяха от разбитата си машина и тръгнаха залитайки през гората. Мислеха, че отиват на юг, но се объркаха и поеха право на север. Без изобщо да разберат, прекосиха веригата от пазачи и под един бор се натъкнаха на генерал-полковник. Генералът им махна с ръка и нареди да залегнат. Струваше им се, че сънуват и скоро ще се събудят. Сега мълчаха и слушаха как писъците заглъхват зад разрушената областна управа.
След няколко минути Ричър и Макграт също ги чуха. Отначало звучаха съвсем тихо в гората отляво. После се засилиха. Двамата минаха срещу един процеп между бараките, за да виждат пътеката в другия край на Бастиона. Бяха само на три метра навътре в гората — достатъчно добре прикрити, но и достатъчно близко за наблюдение.
Видяха как първите двама излизат на светло. После още четирима — в крачка, с пушки на рамо, приведени напред, с изпънати настрани ръце, за да уравновесят някакъв тежък товар. Товар, който блъскаше, риташе и пищеше.
— Божичко — прошепна Макграт. — Това е Броган.
Ричър се вгледа. Дълго мълча. После кимна.
— Сбъркал съм. Милошевич е предателят.
Макграт понечи да свали предпазителя на глока.
— Чакай — прошепна Ричър.
Мина надясно и махна на Макграт да го последва. Прикрити между дърветата, двамата проследиха движението на шестимата пазачи и Броган през поляната. Войниците крачеха бавно по натрошените шисти, а Броган пищеше все по-отчаяно. Минаха покрай труповете, колчетата и срязаните въжета, после продължиха напред.