— Мършав, нали? — запита Ричър.
Макграт продължаваше да го гледа.
— Седемдесет кила с мокри дрехи — отвърна той.
Ричър кимна. Отвътре стените също бяха облицовани с шперплат. Обща дебелина към четиринайсет сантиметра, може би дори по-малко. Вътрешната облицовка на крайната стена трябваше да е на дванайсет сантиметра от ъгъла, а подът на дванайсет-тринайсет над земята.
— С коя ръка си служи? — попита Ричър. — Лявата или дясната?
— Обясни ми — изсъска Макграт.
— Коя ръка? — повтори Ричър.
— Дясната — каза Макграт. — Сигурен съм.
Вероятно опорните греди бяха разположени през четирийсет сантиметра. Стандартно разстояние. Но от ъгъла до десния край на вратата имаше само шейсет сантиметра. Шейсет без дванайсет — значи отвътре бяха едва четирийсет и осем. Вероятно бяха сложили греда точно по средата. Или не бяха сложили, което само го облекчаваше. Пълнеж от стъклена вата за изолация.
— Отдръпни се — прошепна Ричър.
— Защо? — запита Макграт.
— Слушай какво ти казвам — отвърна Ричър.
Макграт се отдръпна настрани. Ричър прикова очи в една точка на двайсет и пет сантиметра от ъгъла на бараката, малко по-малко от метър и половина над основата. Пристъпи наляво и подпря рамо на едно дърво. Вдигна пушката и се прицели.
— Какво правиш, по дяволите? — изсъска Макграт.
Ричър не отговори. Изчака сърцето му да удари и стреля.
Пушката изтрещя, куршумът прелетя сто метра и се вряза в обшивката. Двайсет и пет сантиметра от ъгъла, метър и половина над основата.
— Какво правиш, по дяволите? — изсъска отново Макграт.
Вместо отговор Ричър стисна ръката му и го дръпна навътре в гората. Отдалечи се на север и изчака. После станаха две неща едновременно. Шестимата въоръжени мъже отново изхвръкнаха на поляната. А вратата на наказателната барака се отвори. Броган стоеше на прага. Дясната му ръка висеше безсилно. От разкъсаното му дясно рамо шуртеше кръв. Стискаше служебния си револвер трийсет и осми калибър. Ударникът бе вдигнат. Пръстът му лежеше върху спусъка.
Ричър нагласи пушката на сериен огън. Пусна през поляната пет откоса по три куршума. Шестимата отскочиха назад, сякаш изведнъж пред тях бе изникнала невидима стена или бездънна пропаст. Побегнаха към гората. Броган пристъпи навън. Стоеше под слънчевите лъчи и се мъчеше да вдигне револвера. Но ръката не му се подчиняваше. Висеше безжизнено.
— Примамка — каза Ричър. — Мислеха, че ще хукна да го спасявам. Чакаше зад вратата с револвера. Знаех си, че той е предателят. Но без малко да ме излъже.
Макграт бавно кимна. Погледна служебния револвер в ръката на Броган. Спомни си как прибраха неговия. Вдигна глока и подпря ръка на един клон. Вгледа се покрай цевта.
— Зарежи го — каза Ричър.
Без да откъсва поглед от Броган, Макграт поклати глава.
— Няма да го зарежа — тихо каза той. — Този мръсник продаде Холи.
— Зарежи глока, искам да кажа — поправи се Ричър. — Сто метра са това. Глокът не върши работа. Голям късмет ще извадиш, ако улучиш бараката.
Макграт отпусна глока и Ричър му подаде своята М–16. Загледа го с интерес как се цели.
— Къде? — запита Ричър.
— В гърдите — каза Макграт.
Ричър кимна.
— Бива.
Макграт затаи дъх и стреля. Беше добър стрелец, но не чак толкова. Пушката още беше нагласена на сериен огън и пусна три куршума. Първият улучи Броган горе отляво в челото, а другите минаха по-високо и избиха трески от рамката на вратата. Добре, но не чак толкова. Все пак свърши работа. Броган рухна като марионетка с прерязани конци. Просто се сгъна на земята пред прага. Ричър взе оръжието и обсипа с куршуми дърветата отвъд поляната, докато пълнителят щракна на кухо. Зареди другия и върна глока на Макграт. Кимна му към гората на изток. Завъртяха се и налетяха право на Джоузеф Рей. Беше полугол и без оръжие. С кафяви петна от засъхнала кръв по лицето. Мъчеше се да оправи копчетата на ризата. Всички бяха закопчани накриво.
— Ще умрат жени и деца — каза той.
— Разполагаш с един час, Джо — отвърна Ричър. — Предай на всички. На който му се живее, да бяга към планините.
Онзи поклати глава.
— Не. Трябва да се строим на парадния плац. Така е заповядано. Там да изчакаме Бо.
— Бо няма да дойде — каза Ричър.
Рей отново поклати глава.
— Ще дойде. Който и да си, няма да победиш Бо. Невъзможно е. Трябва да го изчакаме. Той ще ни каже какво да правим.