— Къде отиват? — прошепна Макграт.
— На плаца — отвърна Ричър. — Боркен е заповядал, не помниш ли?
— Защо просто не се разбягат?
Ричър сви рамене и премълча. Нямаше обяснение. Стоеше в прикритието и гледаше как безизразните лица се мяркат из шарената сянка. После побутна Макграт по рамото. Изтичаха през дърветата и излязоха зад столовата. Ричър внимателно огледа наоколо. Протегна ръце и се хвана за покрива. Стъпи на близкия прозорец и се изкатери върху керемидите. Пролази нагоре и се настани до лъскавия метален комин. Вдигна крадения бинокъл и го насочи на югоизток към града, като се питаше: добре, но какво още става, по дяволите? И къде?
Адютантът на генерал Джонсън се справяше най-добре с компютрите — или от опит, или защото бе по-млад. С помощта на ръчки и копчета нагласи изображението точно пред стъпалата на съдебната сграда. После леко изтегли за по-широк обзор. Отдясно се виждаше западната стена на съда, а отляво източната стена на разрушената областна управа. Между тях имаше две затревени площи, едната запусната и буренясала, другата що-годе поддържана. Пътят пресичаше вертикално екрана като на карта. Джипът, с който докараха Макграт, още си стоеше там, където го бяха оставили. Адютантът го използва, за да провери настройката. Виждаше се кристално ясно. Беше бракуван армейски джип. Замазани бели номера. Видяха сваленото предно стъкло, брезентов калъф за карти, туба за резервно гориво и лопата с къса дръжка, закрепена отзад.
Видяха как двама души извеждат Холи. Гледани отгоре, стояха диагонално с Холи в средата. Като точките на тройката върху зара. Изведоха я и спряха. После по стъпалата зад тях се зададе грамадна фигура. Боркен. Той слезе на пътя и вдигна глава нагоре. Право към невидимата камера на единайсет километра височина. Помаха с лявата си ръка. Вдигна високо дясната. Държеше черен пистолет. После наведе глава и измъкна нещо с лявата ръка. Вдигна го към ухото си. Радиостанцията пред Уебстър запращя. Уебстър я грабна и отвори капачето.
— Слушам.
Боркен пак размаха ръка срещу камерата.
— Виждате ли ме?
— Виждаме те — тихо отвърна Уебстър.
— А това виждате ли го? — запита Боркен.
Той отново вдигна пистолета. Адютантът увеличи докрай. Грамадното туловище на Боркен изпълни екрана. Широко розово лице, черен пистолет.
— Виждаме го — каза Уебстър.
Адютантът отдръпна назад. Боркен придоби по-нормални размери.
— „Зиг Зауер Р–226“ — каза той. — Познавате ли това оръжие?
Уебстър помълча. Озърна се.
— Да, познаваме го.
— Девет милиметра — каза Боркен. — Петнайсет патрона в пълнителя.
— И какво? — запита Уебстър.
Боркен се разсмя. Смехът му отекна мощно в ухото на Уебстър.
— Време е за тренировка по стрелба. Познайте кой ще е мишената.
Видяха как двамата мъже пристъпват по-плътно до Холи. После я видяха да вдига патерицата. Държеше я хоризонтално с двете ръце. Жестоко заби върха в корема на първия. Отдръпна я и замахна. Завъртя се и удари втория по главата. Но патерицата беше от лек алуминий. Нямаше тежест. Холи я захвърли и ръцете й се стрелнаха към джобовете. След миг изхвръкнаха и всяка стискаше нещо. Нещо блестящо под слънцето. Тя се хвърли напред и замахна срещу по-близкото лице. Подскачаше, въртеше се и размахваше искрящите оръжия.
Адютантът се вкопчи в таблото. Отдръпна картината и се вторачи. Първият мъж лежеше, притискайки с длани лицето и гърлото си. Кръв по сивия път. Холи описваше бързи кръгове и мяташе ръце из въздуха като пантера в клетка. Въртеше се около изпънатия, вдървен крак, а с другия нанасяше стремителни удари на всички страни. Уебстър чуваше по радиостанцията тежкото й дишане. Чуваше я как крещи заплашително. Гледаше екрана и безмълвно се молеше: бягай наляво, Холи, бягай към джипа.
Тя побегна надясно. Вдигна високо лявата си ръка, а дясната свали надолу, като боксьор. Хвърли се върху втория мъж. Той вдигна пушката, но настрани, в панически опит да отбие жестокия удар. Изпречи я срещу ръката и китката й изпращя върху цевта. Лъскавото оръжие отхвръкна във въздуха. Тя ритна с всичка сила под пушката и го улучи в слабините. Човекът се завъртя и рухна. Холи се стрелна към Боркен. Блестящото нещо в ръката й описа свирепа дъга. Уебстър чу писък. Камерата показа как Боркен залита назад с окървавена шия, а Холи се хвърля след него.