Видя поне петнайсет дупки в дъските. Неравни, назъбени. Стовари острието на лопатата върху една от тях. Разцепи дъската по дължина и я изкърти. Пъхна лопатата зад съседната дъска и я изтръгна заедно с гвоздеите. Когато Макграт дотича в стаята, той вече бе оголил цял метър. Когато пристигна Холи, двамата гледаха тъпо празнината между дъските.
— Няма динамит — тихо каза тя.
Ричър се втурна към съседната стена. Изкърти още дъски, за да провери.
— Изобщо не е имало — каза Холи. — Дявол да го вземе, направо не ми се вярва.
— Имало е — каза Макграт. — Джаксън се е обадил. Описал е всичко. Видях донесението му. Разтоварвал камиона заедно с още седем души. Пренесли сандъците тук. За бога, видял е как го залагат в стените. Един тон динамит. Няма как да го сбърка човек.
— Значи са го извадили — каза Ричър. — И са го отнесли. Сложили са го, за да видят всички, после тайно са го изнесли. Трябвал им е за нещо друго.
— Значи са го изнесли? — повтори Холи.
— Ще умрат жени и деца — бавно изрече Ричър.
— Какво? — трепна Холи. — Какво говориш?
— Но не тук — каза той. — Не тези жени и деца.
— Какво? — пак попита Холи.
— Не е масово самоубийство — каза Ричър. — Масово убийство.
После просто изключи. Замълча. Но в главата си чуваше нещо. Чуваше същия страшен взрив, който бе чул преди тринайсет години. Звука от Бейрут. Звука в казармата на морските пехотинци близо до аерогарата. Чуваше го отново и отново — страшен и оглушителен.
— Сега знаем какво е — едва избъбри той през чудовищния грохот.
— Какво е? — запита Макграт.
— С хлътнали ресори — каза Ричър. — Но не знаем накъде е потеглил.
— Какво? — пак се обади Холи.
— Ще умрат жени и деца — повтори Ричър. — Боркен е казал така. Било оправдано от историческа гледна точка. Но не е имал предвид тези жени и тези деца.
— Какво говориш, по дяволите? — запита Макграт.
Ричър се озърна към него, после към Холи. Гледаше с изненада, сякаш ги виждаше за пръв път.
— Бях в пещерата — каза той. — Видях камионетката. Нашата камионетка. Стоеше там, хлътнала върху ресорите, като че вътре имаше тежък товар.
— Какво? — изрече Холи за четвърти път.
— Направили са кола бомба — каза Ричър. — Сега Стиви я кара към някое обществено място. Това е другият удар. Ще я взривят сред тълпата. С цял тон динамит. И той има шест часа преднина.
Макграт пръв хукна към стълбището.
— В джипа — изкрещя той.
Гарбър изтича към джипа. Но Милошевич беше много по-близо. Скочи вътре и включи двигателя. После Макграт настани Холи на предната седалка. Ричър стоеше на тротоара и замислено гледаше на юг. Милошевич извади револвера. Дръпна ударника. Гарбър побегна напред. Вдигна пушката и се прицели. Милошевич се наведе пред Холи. Макграт отскочи настрани. Милошевич даде газ и подкара с една ръка, забил дулото на револвера в ребрата на Холи. Без здрава ръка върху волана джипът подскачаше на всички страни по разбития път. Нямаше как да улучат Милошевич. Гарбър разбра това. Отпусна пушката и ги изпрати с поглед.
— И двамата? — прошепна Уебстър. — Господи, не.
— В момента един хеликоптер ще ни свърши добра работа — каза адютантът. — Мисля, че ракетите вече не представляват заплаха.
Той насочи камерата на северозапад, към котловината пред мините. Четирите ракетни камиона стояха неподвижно. Наблизо лежеше мъртвият пазач.
— Добре, повикай хеликоптер — каза Джонсън.
— По-добре да наредите лично, сър — отвърна адютантът.
Джонсън посегна настрани към телефона. После пак се завъртя, защото на екрана се появи джипът. Изскочи от последния остър завой, слезе в котловината и се понесе по чакъла. Свърна покрай камионите и закова пред лявата пещера. Милошевич скочи навън и тичешком заобиколи отпред. Целеше се право в Холи. Дръпна я за ръката и я помъкна към огромните дървени врати. Бутна едната с крак и блъсна Холи навътре. После влезе на свой ред и грамадната порта се затвори. Уебстър откъсна очи от екрана.
— Повикайте хеликоптера, сър — каза адютантът.
— И да е бърз — добави Уебстър.
До мините най-бързо се стигаше по пряката пътека през Бастиона. Беше тихо и пусто. Прекосиха поляната тичешком и продължиха покрай стрелбището на север към плаца. За момент спряха в гората. Всички оцелели стояха в безмълвни, стройни редици и плахо гледаха напред, където обърнатият сандък още чакаше да се появи Боркен.
Без да им обръща внимание, Ричър поведе останалите през дърветата покрай плаца. После право към пътя. Продължи по него на север. Носеше тежката пушка „Барет 90“. Попътно я беше взел от покрива на столовата, защото му харесваше. Наблизо подтичваше Гарбър. Макграт все избързваше напред в отчаяния си стремеж да спаси Холи.