После чу хеликоптера. Чу глухия тътен на витла в далечината. Чу стъпки на четирийсет метра пред себе си. Нечленоразделно възклицание на паническа изненада. Чу гласа на Милошевич. Изтънял. С акцент от Западното крайбрежие.
— Махайте тоя хеликоптер — изкрещя Милошевич през вратата.
Шумът наближаваше. Ставаше все по-мощен.
— Махай го, чуваш ли? — крещеше Милошевич. — Ще я убия, Макграт. Непременно ще я убия, разбра ли?
Беше съвсем тъмно. Между Ричър и светлите процепи около вратата имаше автомобили. Но бялата камионетка я нямаше. Беше изчезнала. Той се търкулна на нейното място и измъкна глока от джоба си. Витлата тътнеха съвсем наблизо. Грохотът разтърсваше вратите и изпълваше пещерата.
— Предлагам размяна — изкрещя Милошевич. — Изляза ли оттук жив и здрав, ще си я получиш, разбра ли, Макграт? Чуваш ли?
Ричър не разбра дали някой му отговори.
— Не съм с тях — изкрещя Милошевич. — Не ми пука за цялата работа. Броган ме забърка. Той ме накара.
Шумът ставаше оглушителен. Тежките врати се тресяха.
— За пари го направих, това е — крещеше Милошевич. — Броган ми плащаше. Стотици хиляди долари, Макграт. И ти би сторил същото. Броган ме затрупа с пари. Купи ми форд експлорър. Специалния модел. Трийсет и пет бона. Как иначе можех да си го позволя, по дяволите?
Ричър слушаше крясъците му в мрака. Не искаше да го застреля. В един безумен миг изпита към него нелепа благодарност, че е прогонил детския му кошмар. Че го накара да се изправи срещу ужаса и да победи. Че го направи по-съвършен. Искаше да изтича напред и да му стисне ръката. Просто виждаше как го прави. Сетне обаче картината се промени. Наистина трябваше да изтича напред и да го стисне, но за гърлото и да попита накъде е потеглил Стиви с бялата камионетка. Това трябваше да направи. Затова не искаше да го застреля. Той се прокрадна напред сред оглушителния шум и заобиколи автомобилите.
Действаше в свят само с едно измерение. В тъмнината не виждаше нищо. Нищо не чуваше заради хеликоптера. Излезе иззад някакъв пикап и на фона на светлите пукнатини видя силует. Силует, събрал два силуета. Разширен, с четири крака. Милошевич с ръка през гърлото на Холи и револвер, опрян в главата й. Изчака очите му да привикнат. Лицата им просветляха от черно към сиво. Холи пред Милошевич. Ричър вдигна глока. Зави наляво, за да има по-добър ъгъл. Кракът му закачи бронята на една кола. Той залитна назад и се блъсна в купчина кутии с боя. Те се сгромолясаха беззвучно на каменния под сред оглушителния грохот, долитащ отвън. Ричър се втурна към светлината.
Милошевич усети и се обърна. Ричър видя как устата му се отваря в безшумен вик. Видя го как се завърта и изблъсква Холи пред себе си като щит. Как застива от нерешителност с револвер във въздуха. Ричър отскочи надясно, после веднага наляво. Видя как револверът го следи в двете посоки. Видя как Холи използва движението, за да се изтръгне от хватката. Тътенът на витлата разтърсваше цялата планина. Видя как Милошевич се озърта насам-натам. Как взима решение. Ричър беше въоръжен. Холи не. Милошевич се хвърли напред. Дулото на револвера припламна безшумно сред трясъка. Белият пламък бе ослепителен в тъмното. Ричър загуби представа къде се намира Холи. Изруга и не стреля. Видя Милошевич да се цели отново. Видя как ръката на Холи се вдигна от мрака и прелетя изотзад покрай главата му. Видя как докосна лицето му с изящна точност. Видя го да се препъва. После вратата се разтвори широко, а Холи обърна гръб на оглушителния потоп от шум и светлина и се хвърли право в прегръдките му.
Сноп ярки слънчеви лъчи огря Милошевич. Той лежеше по гръб като заспал. Стискаше револвера. С вдигнат ударник. Там, където трябваше да е лявото му око, стърчеше парче от фаянсова плочка. Стърчеше на седем-осем сантиметра и навярно още толкова имаше вътре. Под него се стичаше тъничка струйка кръв.
После в рамката на отворената врата се очерта същинска тълпа. Ричър видя Макграт и Гарбър сред облак прах от витлата на хеликоптера. Видя как трима души скачат от люка и тичат напред. Цивилен и полковник. И генерал Джонсън. Холи се завъртя, видя ги и пак зарови лице върху гърдите на Ричър.