— Здравейте, генерале — каза той.
Председателят деловито махна с ръка и се усмихна.
— Случайно да ви трябват ракети? Евтино ги давам.
Уебстър се смая.
— Продавате ли? Какви ракети?
Председателят пак се усмихна и поклати глава.
— Шегувам се. Съкращаваме въоръженията. Руснаците разкараха от Сибир една ескадрила бомбардировачи, тъй че сега трябва да се отървем от ракетите, предвидени за нея. Договорите го налагат, нали така? Трябва да играем по правилата. По-едрата стока продаваме на Израел. Но пак ни останаха към двеста дребни ракети „Стингър“. Нали ги знаете, преносими, с ръчно изстрелване от земята. Абсолютно излишни. Май ще трябва да ги продадем на наркобароните. Бога ми, всичко друго си имат. Оръжието им е по-добро от нашето.
Без да млъква, председателят заобиколи бюрото и седна.
Уебстър кимна. Бе виждал президенти да се държат по същия начин — шега, закачка, лек мъжки разговор, за да разчупят леда и да задвижат деловите въпроси. Председателят леко отметна глава и се усмихна.
— И тъй, с какво мога да ви услужа? — запита той.
— Получихме доклад от Чикаго — каза Уебстър. — Дъщеря ви е изчезнала.
8
Към полунощ заседателната зала на третия етаж в Чикаго се превърна в оперативен център. През цялата вечер рояк техници прокарваха телефонни кабели и монтираха компютърни терминали по дългата маса. Сега тук цареше спокоен, прохладен полумрак. Стъклената стена беше черна и лъскава. Никой не се чудеше от коя страна да седне.
Всички бяха останали в централата. Седемнайсет агенти седяха по кожените столове. Дори и адвокатът не си бе тръгнал. Всъщност за него нямаше работа, но и той изпитваше същите сложни чувства както всички останали. Бюрото се грижи за своите хора. Това бе правило номер едно. Чикагската централа се грижи за Холи Джонсън. Това бе второто правило. Не заради дебелите й връзки. Те нямаха нищо общо. Холи си беше Холи. А правило номер три гласеше, че каквото поиска Макграт, това става. Щом Макграт се тревожеше за Холи, значи всички бяха загрижени и така щеше да продължи, докато я върнат жива и здрава. Затова бяха тук. Мълчаливи и разтревожени. Най-сетне Макграт нахълта тържествено в залата — шумен, весел и развълнуван, сякаш току-що се бе отървал от сигурна смърт.
— Чудесна новина, момчета, слушайте всички — извика той.
Докато крачеше към председателското място, тихият шепот заглъхна изведнъж и настана мълчание. Осемнайсет чифта очи следяха всяка негова стъпка.
— Открихме я — заяви той. — Открихме я, разбрахте ли? Жива и здрава. Край на паниката, момчета. Всички можем да си отдъхнем.
Осемнайсет души заговориха едновременно. Всички задаваха едни и същи развълнувани въпроси. Макграт вдигна ръце като на предизборен митинг.
— Холи е в болница. Просто днес следобед на нейния хирург внезапно му се отворило свободно време. Обадил й се, тя пристигнала и направо я вкарали в операционната. Сега е добре, възстановява се и умира от срам, че ни е създала толкова неприятности.
Осемнайсетте гласа пак се надигнаха и Макграт ги остави да си побъбрят. После отново вдигна ръце.
— И тъй, паниката свърши, разбрахме ли се? — запита той.
Глъчката леко стихна и в гласовете прозвуча облекчение.
— Е, момчета, бягайте да спите — каза Макграт. — Утре ни чака работа, нали така? Но благодаря, че останахте. Холи също благодари. Трогната е. Броган и Милошевич, вие изчакайте малко. На всички останали лека нощ. Приятни сънища и още веднъж благодаря, джентълмени.
Петнайсетте агенти и адвокатът се усмихнаха и с прозевки станаха от столовете. После весело и шумно напуснаха залата. Макграт, Броган и Милошевич останаха на местата си, далеч един от друг. Сред внезапната тишина Макграт пристъпи към вратата. Затвори я тихо. Върна се и огледа другите двама.
— Всичко беше пълна лъжа — каза той — и мисля, че го разбрахте от самото начало.
Броган и Милошевич го зяпнаха мълчаливо.
— Уебстър ми позвъни — продължи Макграт — и вие сигурно се досещате защо. Вашингтон е засегнат много сериозно. Отвличане във висшите кръгове, нали разбирате? Уебстър лично отговаря за случая. Иска пълна секретност и минимален брой участници. Настоява незабавно да отстраня всички от случая. Поемам го лично аз с двама помощници. По мой избор. Избрах вас, защото я познавате най-добре. И тъй, оставаме ние тримата. Контактуваме пряко с Уебстър, а на всички останали — нито дума, разбрахте ли?
Броган кимна, без да откъсва поглед от него. Милошевич Също кимна. Двамата знаеха, че са най-подходящите кандидати за случая. Но знаеха още, че е голяма чест Макграт да те избере за каквато и да било задача. А Макграт знаеше, че го знаят. Затова двамата кимнаха още веднъж, по-енергично.