После настана дълго мълчание. Димът от цигарата на Макграт се сливаше с тишината под високия таван. Стенният часовник неуморно тиктакаше към дванайсет и половина.
— Добре — каза най-сетне Броган. — И какво ще правим сега?
— Ще работим цяла нощ — отсече Макграт. — Цял ден, цяла нощ, всеки ден, всяка нощ, докато я открием.
Той огледа двамата. Отново обмисли избора си. Реши, че са добър екип. Подходяща комбинация. Броган беше по-възрастен, по-суховат, песимист. Нисък, стегнат мъж с делови и разумен подход към задачите, но притежаващ и необходимата доза въображение. Доста объркан личен живот — приятелка и две бивши съпруги, които му струваха много пари и нерви. Това обаче никога не се отразяваше върху работата. Милошевич беше по-млад, рядко разчиташе на интуицията, обичаше да действа със замах, но само върху стабилна основа. Не беше амбициозен — по-скоро предимство, отколкото недостатък. Имаше слабост към скъпи автомобили с висока проходимост, но всеки човек се нуждае от някакво хоби. И двамата спадаха към ветераните на Бюрото със солиден километраж и скалпове на колана. Обичаха работата си и не се оплакваха от извънредните часове. Нито пък от заплатата, което ги правеше едва ли не уникални. Да, добър екип. Отскоро работеха в Чикаго, но разследването нямаше да се води на местен терен. Макграт бе твърдо уверен в това.
— Мило, ти се заемаш с движението на Холи — каза той. — Всяка стъпка, всяка минута от дванайсет нататък.
Милошевич кимна разсеяно, като че обмисляше тъкмо това.
— Броган, проверка на обстоятелствата — добави Макграт. — Трябва да открием причината.
Броган кимна и се навъси, сякаш вярваше, че щом открият причината, всичко друго ще бъде решено.
— От стареца ли да почна? — запита той.
— Естествено — каза Макграт. — Лично аз бих започнал от него.
— Добре де, но кой от двамата? — запита Броган.
— Все едно — отвърна Макграт. — Както решиш.
На две хиляди седемстотин трийсет и девет километра от тях се взимаше друго важно решение. Относно третия дърводелец. Клиентът се върна до бялата сграда с пикапа на майстора. Третият дърводелец бе събрал инструментите и когато видя колата да наближава, пристъпи напред. После спря изненадан, защото зърна грамадния силует зад волана. Все още се колебаеше, когато клиентът отби настрани и се измъкна от кабината.
— Наред ли е всичко? — запита клиентът.
— Къде са момчетата? — запита дърводелецът на свой ред.
— Поговорих си с тях — рече клиентът. — Имаме малък проблем.
— Проблем ли? — повтори дърводелецът.
После замълча, защото мислеше за своя дял от печалбата. Вярно, дребен дял — като за чирак. Но при тая цена щеше да получи повече пари, отколкото бе виждал от доста време насам.
— Имаш ли трион? — запита клиентът.
Младежът го погледна учудено.
— Тъп въпрос, нали? — рече клиентът. — Да питам дърводелец дали има трион. Я покажи най-добрия.
Дърводелецът постоя малко, после се наведе и измъкна от купчината инструменти тежък моторен трион. Металният корпус лъщеше мътно, по острите зъбци на диска се белееха пресни стърготини.
— Добре ли е наточен? — запита клиентът. — Ще се справи ли и с най-коравото дърво?
Младежът кимна и предпазливо отвърна:
— Върши работа.
— Добре, слушай сега уговорката — рече клиентът. — Трябва ни демонстрация.
— На триона ли?
— На стаята.
— На стаята? — повтори младежът.
— Никой не бива да се измъкне от нея — каза клиентът. — Така се разбрахме, нали?
— Проектът е ваш — отвърна дърводелецът.
— Но го изпълнихте вие, нали? Ето какво искам. Трябва ни изпитание. Демонстрация, за да проверим дали стаята отговаря на целта.
— Добре, но как? — запита младежът.
— Влизаш вътре — обясни клиентът. — Да видим дали ще се измъкнеш до сутринта. Ти си я строил, нали така? Следователно знаеш всички слаби места. Ако някой може да се измъкне, това си ти, нали? Ясна работа, ти си.
Младежът дълго мълча. Опитваше се да проумее.
— И ако се измъкна? — запита той.
Клиентът сви рамене.
— Тогава няма да ви платя. Защото не сте си свършили работата.
Младежът отново замълча. Чудеше се дали не го взимат на подбив.
— Откри ли логическата грешка? — запита клиентът. — Сигурно в момента си мислиш, че ще е най-изгодно цяла нощ да си седиш на задника, а утре да ми речеш: не, сър, не можах да се измъкна, просто няма начин.