Броган взе картата на Чикаго. Разпери палец и показалец вместо пергел. Раздалечи ги на около седемстотин метра според мащаба В долния край на картата. Описа кръг из гъсталака от улици. После взе да прелиства справочника, като надничаше в картата и отбелязваше с молив ателиетата. Накрая ги преброи.
— Двайсет и едно — заяви той.
Макграт се вторачи в него.
— Двайсет и едно? Сигурен ли си?
Броган кимна. Побутна към него справочника по лакираната повърхност на масата.
— Двайсет и едно. Явно в тоя град хората страшно си падат по чистите дрехи.
— Добре — каза Макграт. — Двайсет и един пункта. На работа, момчета.
Броган взе десет адреса, а Милошевич единайсет. Макграт им даде по една увеличена цветна фотография от досието на Холи Джонсън. После им кимна да вървят и зачака в креслото си на председателското място, близо до телефоните. Седеше прегърбен, гледаше в пустотата, пушеше и тревожно потропваше с тъпия край на молива.
Младежът чу неясни звуци навън много по-рано, отколкото бе очаквал. Нямаше нито часовник, нито прозорци, но твърдо смяташе, че утрото е още далеч. Със сигурност трябваше да му остава поне час. Може би два. И все пак чуваше шум. По улицата вървяха хора. Той затаи дъх и се вслуша. Минувачите бяха трима или четирима. Отново огледа стаята. Вцепенен от колебание. Би трябвало да блъска и рита новите чамови дъски. Знаеше го. Но не вършеше нищо. Защото знаеше, че е безнадеждно и усещаше дълбоко в душата си, че трябва да пази тишина. Това се превърна в сигурност. В убеждение. Ако мълчеше, можеше и да не го закачат. Можеше да забравят, че е вътре.
Търсеното ателие се оказа седмо от единайсетте в списъка на Милошевич. В осем без двайсет сутринта тъкмо започваше работа. Беше малко, но елегантно и без съмнение гонеше по-висока цел от евтиния костюм на средния чиновник. На големи табла по стените се рекламираха всевъзможни видове специална обработка и допълнителни услуги за редовни клиенти. С приемането се занимаваше млада корейка. Милошевич й показа служебната си значка и сложи върху тезгяха пред нея снимката на Холи.
— Познавате ли тази жена? — запита той.
Корейката огледа снимката любезно и съсредоточено, с ръце зад гърба.
— Разбира се — каза тя. — Това е мис Джонсън, идва всеки понеделник.
Милошевич пристъпи плътно до тезгяха. Приведе се към жената.
— Идвала ли е вчера?
Жената се позамисли и кимна.
— Разбира се. Както ви казах, тя идва всеки понеделник.
— По кое време?
— През обедната почивка — каза жената. — Винаги по едно и също време.
— Около дванайсет? — настоя Милошевич. — Горе-долу до дванайсет и половина?
— Разбира се. Всеки понеделник през обедната почивка.
— Добре, да поговорим за вчера — рече Милошевич. — Какво стана?
Жената сви рамене.
— Нищо. Дойде, взе си дрехите, плати и остави други дрехи за чистене.
— Имаше ли и друг човек с нея?
— Нямаше — каза жената. — Винаги идва сама.
— Накъде тръгна? — запита Милошевич.
Жената посочи към сградата на ФБР.
— Оттам дойде.
— Не питам откъде е дошла — каза Милошевич. — Накъде тръгна, когато излезе?
Жената помълча.
— Не видях — призна тя. — Отнесох дрехите в склада. Чух вратата да се отваря, но не видях накъде е тръгнала.
— Значи просто грабнахте дрехите? — рече Милошевич. — И хукнахте към склада още преди да е излязла?
Жената се запъна, сякаш я обвиняваха в нещо ужасно неприлично.
— Не хукнах — уточни тя. — Мис Джонсън вървеше бавно. Имаше болен крак, сигурно знаете. Не исках да я зяпам. Мислех си, че това ще я притесни. Отнесох дрехите в склада, за да не сметне, че я гледам.
Милошевич кимна, отметна глава и въздъхна към тавана. Високо над тезгяха зърна видеокамера.
— Какво е това? — попита той.
Корейката се завъртя и погледна нагоре.
— Мерки за безопасност. От застрахователната компания казаха, че трябвало да я монтираме.
— Работи ли?
— Разбира се, че работи. От компанията казаха, че така трябва.
— През цялото време? — настоя Милошевич.
Жената кимна и се изкиска.
— Ами разбира се. И сега работи. Сигурно вече ви има на лентата.
Милошевич погледна часовника си.
— Трябва ми вчерашната лента. Незабавно.
Жената се сепна. Милошевич отново измъкна служебната значка.
— Това е разследване на ФБР — заяви той. — Важна правителствена задача. Трябва да взема лентата още сега, разбрахте ли?