— На мен ми изглежда доста разумно — каза Холи.
— Ченгетата забелязват подпалените коли — отвърна Ричър. — Ще намерят черната лимузина, ще разберат откъде е открадната, ще идат там и сигурно ще заварят другата кола още да тлее. Тия типове оставят следа, Холи. Трябваше да оставят и двете коли на дългосрочния паркинг пред аерогарата. Там могат да останат незабелязани цяла година. Или просто да ги зарежат отворени нейде из южното предградие заедно с ключовете. След броени минути двама души от онзи квартал щяха да си имат нови коли. И вече никой нямаше да ги види. Така се прикрива следа. Изгарянето изглежда приятно, създава чувство за окончателно решение на въпроса, но всъщност е адски тъпо.
Холи извърна глава и се загледа в горещия ламаринен покрив. Кой, по дяволите, е този човек, запита се тя. И дали казва истината, или само ме залъгва, защото се тревожи за мен?
14
Този път Макграт не повика старшия техник в залата. С касетата в ръка той лично поведе отряда си към лабораторията на шестия етаж. Нахълта вътре и разчисти място върху най-близката маса. После сложи на нея касетата предпазливо, като че беше от чисто злато. Техникът дотича и я погледна.
— Трябват ми снимки — каза Макграт.
Старшият техник взе касетата и я отнесе към цяла редица видеокасетофони в ъгъла. Зареди и натисна няколко ключа. Светнаха три екрана, изпълнени с бели искри.
— Добре — каза той. — Какво да търся?
— Последните пет кадъра — отвърна Макграт. — Мисля, че всичко е в тях.
Техникът не си послужи с дистанционно управление. Използваше командите на самия касетофон. Лентата тръгна назад и отвличането на Холи Джонсън се разигра в обратна посока.
— Господи — ахна техникът.
Спря кадъра, на който Холи тръгваше от тезгяха. После превключи напред. Премести Холи към изхода, после към сблъсъка с високия тип, към пистолетите на другите двама и накрая в колата. Върна и отново прегледа поредицата. После още веднъж.
— Господи — повтори той.
— Гледай да не изхабиш проклетата лента — рече Макграт. — Искам снимки и от петте кадъра. Много снимки.
Старшият техник бавно кимна.
— Мога да ви дам лазерни разпечатки още сега.
Той натисна два бутона и щракна няколко ключа. После изтича да включи компютъра върху едно бюро в другия край на залата. На монитора се появи Холи, с гръб към тезгяха. Техникът затрака по клавиатурата.
— Добре — каза той. — Записвам всичко на диска. Като графичен файл.
Изтича обратно към видеокасетофона и смени кадъра. Върна се на бюрото и компютърът записа изображението на Холи, посегнала да отвори вратата. Същата процедура се повтори още три пъти. После техникът разпечата петте графични файла на най-бързия лазерен принтер, с който разполагаше. Макграт поемаше всеки лист още преди да е излязъл докрай.
— Не е зле — каза той. — Предпочитам хартията пред екрана. С нея е някак по-истинско.
Старшият техник го изгледа накриво и надникна през рамото му.
— За мен си е добре.
— Искам ги увеличени — рече Макграт.
— Няма проблеми, вече всичко записах — отвърна техникът. — Затова компютърът е по-добър от хартията.
Той седна и зареди четвъртия файл. На екрана се появиха Холи и тримата похитители, скупчени плътно един до друг на тротоара. Техникът щракна мишката и очерта правоъгълник около главите. После щракна още веднъж. Образите рязко се увеличиха. Високият гледаше право към камерата. Другите двама бяха хванати отстрани, обърнати към Холи.
Техникът подаде команда за разпечатване и отвори петия файл. Увеличи го с мишката и очерта правоъгълник около главата на човека в колата. Разпечата и него. Макграт взе новите листове.
— Добре — каза той. — Във всеки случай по-добро няма откъде да вземем. Жалко, че тоя проклет компютър не може да ги обърне всички към камерата.
— Може — отвърна старшият техник.
— Може ли? — изненада се Макграт. — Как?
— Е, не точно да ги обърне — поправи се техникът. Той докосна с пръст увеличеното изображение на Холи. — Да речем, че искаме да я заснемем отпред. Какво ще направим? Ще я помолим да мине право пред камерата и да погледне в обектива. Ами ако по една или друга причина не може да се премести? Тогава? Ще изместим камерата, нали? Да допуснем, че се качите на тезгяха, развинтите камерата и я свалите надолу и настрани, докато насочите обектива право срещу нея. Тогава ще видите лицето отпред, прав ли съм?
— Добре — кимна Макграт.
— Затова се заемаме да пресмятаме — продължи техникът. — Изчисляваме, че ако искаме да я заснемем отпред, трябва да изместим камерата… колко? Да речем два метра надолу, три метра наляво и да завъртим на около четирийсет градуса. Тогава ще видим лицето право отпред. Взимаме тия данни, въвеждаме ги в програмата, компютърът прави обратна симулация и ни създава образ, все едно, че сме преместили истинската камера около нея.