— Пристъпиш ли към мен, ще те убия — повтори Холи.
Но болният крак забавяше движенията й. Все още полагаше отчаяни усилия да се изправи. Шофьорът нахълта светкавично в нейното отделение. Вдигна крак и го стовари върху коляното й. Тя изпищя от болка, рухна и се сви на кълбо.
— Прави каквото ти кажа, кучко — рече шофьорът. — Точно каквото ти кажа, инак повече няма да проходиш.
Писъкът на Холи заглъхна и се превърна в ридание. Шофьорът отново вдигна крак и много старателно я ритна по коляното, сякаш се целеше за гол в последната минута на мача. Тя изпищя още веднъж.
— Мъртъв си — изрева Ричър.
Шофьорът се обърна и го погледна. После се усмихна широко.
— Дръж си езика зад зъбите. Отвориш ли си пак човката, ще стане още по-зле за тая кучка, разбра ли?
Краят на колана му висеше надолу. Той сви юмруци и ги подпря на кръста си. Широкото му червендалесто лице пламтеше. Косата му стърчеше нагоре, сякаш наскоро я бе измил и сресал назад. Той извърна глава и заговори на Холи през рамо:
— Носиш ли нещо под тоя костюм?
Холи не отговори. В конюшнята настана тишина. Шофьорът се завъртя срещу нея. Ричър усети, че тя дебне всяко негово движение.
— Зададох ти въпрос, кучко — каза шофьорът. — Още един ритник ли искаш?
Тя не отговори. Дишаше тежко. Бореше се с болката. Шофьорът разкопча панталона си. Звукът на ципа бе пронизителен. За момент заглуши тежкото, задавено дишане на тримата.
— Виждаш ли това? — запита шофьорът. — Знаеш ли какво е?
— Донякъде — каза Холи. — Малко прилича на пенис, само че е по-дребно.
Той я изгледа тъпо. После изрева от ярост, хвърли се напред и замахна с крак. Холи отскочи настрани. Късият, дебел крак описа широка дъга, без да срещне препятствие. Губейки равновесие, шофьорът залитна. В присвитите очи на Холи блеснаха победоносни пламъчета. Тя се стрелна покрай врага си и заби лакът в корема му. Направи го както трябва. Използва срещу него собствената му инерция и стовари удара с цялата си тежест, сякаш искаше да изкара гръбнака му навън. Ударът бе жесток и точен. Онзи ахна и отлетя настрани.
Ричър изрева от възторг. И от облекчение. Помисли си: по-добре не бих го сторил и аз, малката. Шофьорът пъхтеше. Ричър видя лицето му, изкривено от болка. Холи се озъби победоносно. Запълзя на коляно след него. Целеше се в слабините му. Ричър неволно се напрегна, сякаш искаше да влее в нея собствената си сила. Тя връхлетя срещу противника. Онзи се извъртя и пое удара с бедро. Холи бе предвидила това. Така гърлото му оставаше открито за лакътя й. Ричър видя това. Холи също. Прицели се. Смъртоносен удар. Жестока възходяща дъга. Щеше да му откъсне главата. Замахна. В този момент веригата се изпъна докрай и я задържа на място. Издрънча звънко върху желязната халка и дръпна Холи назад.
Усмивката застина върху лицето на Ричър. Залитайки, шофьорът се отдръпна на безопасно разстояние. Пъхтеше и се мъчеше да си поеме дъх. Холи го чакаше с протегната ръка. Изпънатата верига трептеше от напрежение.
— Харесват ми борбените — изпъшка шофьорът. — Така е по-интересно. Само гледай да запазиш малко енергия за по-късно. Не искам само да ми лежиш отдолу.
Холи го гледаше яростно и се задъхваше. Бе готова отново да се нахвърли върху него. Но разполагаше само с една ръка. Шофьорът пак пристъпи напред и тя нанесе светкавичен удар. Бърз и нисък. Той отскочи наляво и блокира. Холи нямаше как да нанесе нов удар. Другата й ръка бе изпъната назад. Той вдигна крак и замахна към корема й. Тя се извъртя около удара. Той ритна отново и налетя право на лакът, който рязко се заби в ухото му. Не беше подходящият лакът и в удара нямаше сила, защото идваше от невъзможна позиция. Слаб удар. За миг Холи загуби равновесие. Шофьорът пристъпи напред и я ритна в корема. Тя падна. Той ритна още веднъж и този път улучи коляното. Ричър го чу как изхрущя. Холи изкрещя от болка. Сгърчи се на дюшека. Шофьорът стоеше над нея и дишаше тежко.
— Зададох ти въпрос, по дяволите — каза той.
Холи бе пребледняла като платно и трепереше. Гърчеше се на дюшека с изпъната назад ръка и се задъхваше от болка. Ричър зърна как лицето й проблесна за миг в лъч лунна светлина.
— Чакам, кучко — рече онзи.
Ричър отново видя лицето й. Разбра, че е победена. Бе загубила бойния си дух.
— Искаш ли още един ритник? — запита шофьорът.
В конюшнята отново настана тишина.
— Чакам отговор.