Ричър гледаше и също чакаше. Тишината бе станала плътна. Чуваше се само тежкото дишане на тримата. После Холи проговори.
— Какъв беше въпросът? — тихо изрече тя.
Шофьорът се усмихна.
— Носиш ли нещо под тоя костюм?
Холи кимна. Безмълвно.
— Добре де, какво? — настоя той.
— Бельо — тихо каза тя.
Шофьорът вдигна ръка зад ухото си.
— Не те чувам, кучко.
— Нося бельо, копеле гадно — високо изрече тя.
Онзи поклати глава.
— Лоша дума. Ще трябва да ми се извиниш.
— Майната ти — рече Холи.
— Пак ще те ритна — заплаши я той. — По коляното. Направя ли го, цял живот ще ходиш с бастун, кучко.
Холи извърна глава.
— Избирай, кучко — каза шофьорът.
Той вдигна крак. Холи заби поглед в дюшека.
— Добре, извинявай — каза тя. — Съжалявам.
Онзи радостно кимна.
— Опиши ми бельото си. Много подробно.
Тя сви рамене. Извърна лице и заговори на дъсчената стена.
— Сутиен и бикини. От специален бутик. Тъмен прасковен цвят.
— Секси ли са? — запита шофьорът.
Тя отново сви рамене с печално движение, сякаш вече знаеше какъв ще е следващият въпрос.
— Мисля, че да.
— Искаш ли да ми ги покажеш? — рече онзи.
— Не.
Шофьорът пристъпи крачка напред.
— Значи искаш още един ритник?
Тя мълчеше. Шофьорът пак вдигна ръка зад ухото си.
— Не те чувам, кучко.
— Какъв беше въпросът? — измънка Холи.
— Искаш ли още един ритник?
Холи поклати глава.
— Не — повтори тя.
— Добре. Покажи ми бельото си и няма да те ритам.
Той вдигна крак. Холи вдигна ръка. Към горното копче на костюма. Ричър я гледаше. Горната част на костюма имаше пет копчета. С огромно усилие на волята Ричър се опита да й внуши, че трябва да разкопчае всяко от тях ритмично и бавно. Нуждаеше се от това. То бе изключително важно. Умоляваше я наум: ритмично и бавно, Холи. Сграбчи веригата с две ръце. На метър и двайсет от мястото, където минаваше през желязната халка на стената. Стегна ръце около нея.
Холи разкопча първото копче. Ричър преброи мислено: едно. Шофьорът се ухили отгоре. Тя разкопча второто копче. Ричър преброи: две. Ръката й плъзна надолу към третото копче. Ричър се обърна с лице към задната стена на своето отделение и дълбоко пое дъх. Извъртя глава и погледна през рамо. Холи разкопча третото копче. Гърдите й изхвръкнаха навън. Сутиен в тъмен прасковен цвят. Дантелен и много секси. Шофьорът пристъпи от крак на крак. Ричър преброи: три. Изтласка въздуха от дробовете си докрай. Ръката на Холи плъзна надолу към четвъртото копче. Ричър пое дъх както никога през живота си. Стегна пръсти около веригата, докато кокалчетата побеляха. Холи разкопча четвъртото копче. Ричър преброи: четири. Ръката й плъзна надолу. Поколеба се за миг. Изчака. Разкопча петото копче. Сакото се разтвори. Шофьорът зяпна и издаде тих, гърлен звук. Ричър се отхвърли назад и заби крак в стената. Точно под желязната халка. Заднишком стовари върху веригата цялата си тежест — сто килограма нагнетена ярост, избухнала изведнъж с цяла сила в неговия ритник. От стената изригна облак влажни трески. Старите дъски се процепиха. Болтовете изхвръкнаха от дървото. Ричър отскочи назад. Преметна се и падна на крака, а веригата се мяташе и фучеше свирепо зад него.
— Пет! — изрева той.
Сграбчи шофьора за ръката и го метна в своето отделение. Запокити го към стената. Онзи се блъсна в нея и провисна като строшена кукла. Залитна напред и Ричър го ритна в корема. Шофьорът се сгъна във въздуха, нозете му се отлепиха от земята и той грохна по очи на калдъръма. Ричър събра двата края на веригата и я завъртя из въздуха. Насочи убийственото желязо към главата на врага като грамаден метален камшик. Центробежната сила тласна халката напред като средновековно оръжие. Но в последната секунда Ричър размисли. Отклони веригата от траекторията и я остави да се стовари на каменния под сред облак искри. Сграбчи шофьора с една ръка за яката, а с другата за косата. Вдигна го и го пренесе през пътеката към дюшека на Холи. Заби грозното му лице в меката подложка и го натисна надолу до задушаване. Онзи риташе и се мяташе, но Ричър просто положи огромната си длан върху тила му и търпеливо зачака кога ще умре.
Холи гледаше трупа с разширени очи, а Ричър седеше задъхан до нея. Чувстваше се омекнал и изтощен след експлозивното усилие, с което бе изтръгнал желязната халка от стената. Сякаш в една част от секундата бе вложил физическото напрежение на цял живот. Във вените му кипеше огромно количество адреналин. Часовникът в главата му бе избухнал и спрял. Нямаше представа от колко време седят така. Най-сетне той се опомни и с усилие се изправи на крака. Отмъкна трупа настрани и го остави далеч в коридора, близо до отворената врата. После бавно се върна назад и клекна до Холи. Пръстите му бяха посинели от отчаяната хватка около веригата, но той ги застави да бъдат нежни. Закопча всички копчета едно по едно, от долу на горе. Тя дишаше бързо и задавено. После метна ръце около шията му и се вкопчи в него. Той усети как нейният дъх леко засмуква и отпуска ризата му.