— Мога ли да помогна с нещо? — попита Джонсън.
Уебстър кимна.
— Можете да ми обясните причината. Кой би ви заплашвал по този начин?
Джонсън сви рамене. Задаваше си същия въпрос още от понеделник вечерта.
— Никой — каза той.
— Длъжен сте да ми кажете — настоя Уебстър. — Ако има нещо тайно, нещо скрито, кажете го още сега. Много е важно. За Холи.
— Знам — каза Джонсън. — Но няма нищо. Съвсем нищо.
Уебстър кимна. Вярваше му, защото знаеше, че е истина.
Бе прегледал всичко, с което разполагаше Бюрото за Джонсън. Досието беше солидно. Започваше с кратки биографии на прадядото и прабабата по майчина линия. Бяха пристигнали от малко европейско княжество, което вече не съществуваше.
— Какво ще стане с Холи? — тихо попита Джонсън.
Някъде в последните страници се разказваше за смъртта на съпругата му. Изненада, злокачествен тумор — едва шест седмици от началото до края. Секретно психиатрично проучване на Бюрото бе посочило, че Джонсън ще издържи благодарение на дъщеря си. Диагнозата се бе оказала правилна. Но ако загубеше и нея, нямаше нужда човек да се обръща към психиатър, за да предскаже най-вероятния резултат. Уебстър кимна отново и подбра най-убедителния си глас.
— Всичко ще бъде наред — каза той.
— С какво разполагаме досега? — запита Джонсън.
— Четирима похитители — отговори Уебстър. — Открихме пикапа им. Изоставили са го преди отвличането. Подпалили го и избягали. Станало е в северните покрайнини на Чикаго. В момента го прехвърляме със самолет тук. Нашите хора ще се заемат с него.
— За улики ли? — запита Джонсън. — Макар че е изгорен?
Уебстър сви рамене.
— Да изгориш кола е голяма глупост — каза той. — Всъщност не скрива почти нищо. Поне от нашите хора. Чрез този пикап ще ги намерим.
— А после?
Уебстър пак сви рамене.
— После ще отидем да приберем дъщеря ви. Спасителният екип е в пълна готовност. Петдесет момчета, най-добрите в света. Чакат до хеликоптерите. Ще идем да я приберем и ще почистим онези, които я отвлякоха.
За момент в спокойния сумрачен кабинет настана тишина.
— Ще ги почистите ли? — повтори Джонсън. — Какво означава това?
Уебстър се озърна из кабинета и заговори по-тихо. Вече от трийсет и шест години имаше този навик.
— Политика. Как се постъпва при толкова тежко произшествие в столицата? Никаква гласност. Никакъв достъп на медиите. Не можем да си го позволим. Изскочи ли нещо подобно по телевизията, всеки смахнат в страната ще го опита. Затова действаме тихомълком. Може да гръмнат няколко изстрела. Неизбежно е при това положение. Може да има незначителни човешки жертви.
Джонсън бавно кимна.
— Значи ще ги екзекутирате? — попита той с безизразен глас.
Уебстър продължаваше да го гледа спокойно. Психолозите от Бюрото му бяха намекнали, че очакваното смъртоносно възмездие често помага на хората да запазят самообладание, особено ако са свикнали да действат направо — например тайни агенти или войници.
— Политика — повтори той. — Моя политика. Както каза началството, лично отговарям за случая.
Изгорелият пикап бе положен върху алуминиева платформа и закрепен с найлонови въжета. Военен хеликоптер „Чинук“ долетя откъм базата на летище О’Хеър и увисна над него, разплисквайки с вятъра от витлата си водите на близкото езеро. Спусна вериги и вдигна пикапа във въздуха. Описа кръг над езерото, наведе нос и с рев се отправи обратно на запад, към О’Хеър. Спусна товара си точно пред отворения преден люк на транспортен самолет „Галакси“. Наземният екип бързо натовари платформата. Люкът се затвори и четири минути по-късно самолетът вече рулираше по пистата. След още четири минути тежко се издигна във въздуха и полетя на изток към Вашингтон. Четири часа по-късно бучеше над столицата, устремен към военновъздушната база „Андрюс“. Щом кацна, друг хеликоптер „Чинук“ излетя и зачака във въздуха. Транспортният самолет спря и отвътре свалиха с лебедки платформата. Хеликоптерът се спусна и я закачи. После полетя на юг над магистрала 1–95, която след шейсет километра минаваше през Куонтико.
Съвсем плавно спуснаха платформата върху бетонната площадка пред самата врата на автомобилната лаборатория. Отвътре наизскачаха техници и вятърът от витлата развя белите им престилки. Отмъкнаха платформата през широкия вход. Свалиха изгорелия пикап и го изтеглиха в центъра на просторната зала. Подредиха наоколо мощни прожектори и ги включиха. После една-две секунди постояха неподвижно като екип съдебни лекари, готови да се заемат с поредния труп.