Генерал Джонсън се върна точно по същия път. Мина по Девета улица покрай Природонаучния музей, после покрай Историческия. Дишаше тежко, стиснал устни тъй силно, че устата му се бе превърнала в издължен тесен овал. Крачеше покрай Огледалното езеро и се задавяше от горчивата буца в гърлото. Зави наляво по Конститюшън Авеню и стигна до Виетнамската стена. После спря. Както винаги наоколо стоеше човешко множество — замаяно и безмълвно. Огледа хората. Зърна отражението си в плочите от черен гранит. Не биеше на очи. Беше в лек сив костюм. Можеше да се отпусне. Едва сега позволи на сълзите да замрежат погледа му, пристъпи напред, седна в подножието на стената и зарида, притиснал гръб към златните имена на момчетата, загинали преди трийсет години.
19
Ричър намота провисналата верига и се измъкна от конюшнята в предутринната дрезгавина. Измина двайсет крачки и спря. Свобода. Нощният въздух бе свеж и сладък. Нищо не го спираше. Но нямаше представа къде се намира. Конюшнята стоеше усамотена на петдесетина метра от няколко също тъй стари селскостопански постройки. Къща, две-три малки бараки и открит навес, под който бе паркиран новичък пикап. До пикапа стоеше трактор. До трактора призрачно се белееше камионетката, огряна от лунни лъчи. Ричър тръгна към нея по каменистия път. Вратите на кабината бяха заключени. Задните врати също. Той изтича обратно в конюшнята и претърси джобовете на мъртвия шофьор. Не откри нищо друго, освен ключа на външния катинар. Ключовете за камионетката липсваха.
Стискайки здраво тежката верига, за да не издрънчи, той отново изтича навън. Мина покрай навеса с трактора и огледа къщата. Заобиколи я. Предната врата беше здраво заключена. Задната също. И в задния двор имаше куче. Ричър го чу как се размърдва насън. Чу глухо, сънено ръмжене. Отдалечи се.
Спря на половината път към конюшнята и се огледа. Прикова поглед в неясния хоризонт и се завъртя в кръг сред полумрака. Необятен, пуст пейзаж. Равен, безкраен, лишен от каквито и да било забележителности. Усети влажния нощен мирис на милиони декари насаждения. На изток небето просветляваше. Той сви рамене и се върна в конюшнята. Холи се надигна на лакът и го погледна въпросително.
— Проблеми — каза той. — Ключовете за белезниците са в къщата. Заедно с ключовете от камионетката. Не мога да вляза, защото отзад има куче. Ще се разлае и ще събуди всичко живо. Това тук е някаква ферма. Видях пикап и трактор. Вътре може да има четирима-петима въоръжени мъже. Разлае ли се проклетото псе, с мен е свършено. А вече се съмва.
— Проблеми — повтори Холи.
— Точно така. Няма как да откраднем кола, а не можем и да си тръгнем просто така, защото си окована и не можеш да вървиш, пък и бездруго сме на хиляди километри от цивилизацията.
— Къде сме? — попита Холи.
Той сви рамене.
— Нямам представа.
— Искам да видя — каза тя. — Искам да видя какво е навън. Писна ми да стоя затворена. Можеш ли да изкъртиш тая верига?
Ричър се промъкна зад нея и огледа желязната халка на стената. Дървото изглеждаше малко по-здраво, отколкото в неговото отделение. По-стегнато. Той разтръска халката и разбра, че е безнадеждно. Холи неохотно кимна.
— Ще чакаме — каза тя. — Ще изчакаме по-добра възможност.
Ричър изтича към средните отделения и провери стените долу, където бяха по-влажни и направени от по-дълги дъски. Зае се да ги почуква и подритва. Избра едно място и силно натисна с крак. Дъската леко поддаде, ръждивият пирон се измъкна и зейна тясна пролука. Той разшири пукнатината, после разхлаби следващата дъска и по-следващата, докато най-сетне отвори процеп, през който можеше да се промъкне. Върна се на централната пътека и пусна веригата върху корема на мъртвеца. Бръкна в джоба на панталона му и измъкна ключа за катинара. Захапа го със зъби. Наведе се и вдигна трупа заедно с веригата. Изнесе го през отворената врата.
Продължи така около двайсет и пет метра. С гръб към къщата. После подпря трупа на крака, като го придържаше за раменете, сякаш танцуваше с пиян партньор. Наведе се и го преметна на рамо. Хвана веригата с една ръка и пое по пътеката.
Двайсетина минути вървя с бърза крачка. Около два километра. Отпред се появи път. Той зави наляво и продължи през пустото поле. Очевидно тук се занимаваха с коневъдство. От двете страни на пътя имаше заградени Пасища. Безкрайни равни ливади, прохладни и влажни в последния нощен час. Тук-там в мрака се извисяваха самотни дървета. Пътят бе прав, неравен и тесен.