Ричър вървеше по средата. После зави към тревата отстрани и откри канавката. Беше точно под оградата на пасището. Той се завъртя в кръг и инерцията леко повдигна мъртвеца на рамото му. Не видя нищо. Намираше се на два километра от фермата, а до следващата можеше да има още двеста. Наведе се и пусна трупа в канавката. Тялото изшумоля през високата трева и пльосна в калта по очи. Ричър се обърна и изтича назад към фермата. Светлата ивица небе ставаше все по-широка.
Зави по неравната пътека. Прозорците на къщата светеха. Втурна се към конюшнята. Затвори отвън тежката дървена врата. Вдигна гредата върху скобите и я заключи с катинара. Изтича обратно по пътеката и захвърли ключа далеч в пасището. Новият ден вече пламтеше над хоризонта. Тичешком заобиколи конюшнята и откри процепа между дъските. Най-напред пъхна вътре веригата. После провря рамене и с усилие се вмъкна след нея. Криво-ляво издърпа дъските наравно с останалата част от стената. Върна се в отделението и спря прегънат на две, за да си поеме дъх.
— Готово — каза той. — Никога няма да го намерят.
Грабна тенекиеното канче с изстиналия остатък от супата. Зашари с длани по пода и намери изкъртените болтове. Събра всички трески, които му паднаха под ръка. Натопи ги в студената супа и ги натъпка в безформените дупки върху стената. Отиде до отделението на Холи и остави канчето. Лъжицата задържа. Пъхна болтовете през отворите в желязната основа на халката, която се влачеше зад веригата. После ги заби между лепкавите трески. За да се наместят както трябва, натисна с опаката страна на лъжицата. Прехвърли веригата така, че да увисне право надолу и отчасти да се подпира на каменния под. Минимално натоварване върху крехката конструкция.
— Метна лъжицата към Холи. Тя я хвана с една ръка и я остави в канчето. Ричър приклекна и залепи ухо на дъските. Кучето беше отвън. Чу го да души. После чу и хора. Стъпки по пътеката. Идваха към вратата на конюшнята. Някой разтръска гредата. Хората се отдалечиха. Започнаха да викат. Повтаряха едно и също име. През пукнатините около вратата нахлуваше утринна светлина. Слънцето бе изпълзяло зад хоризонта и дървените стени тихо пукаха под топлите му лъчи.
Стъпките отново дотичаха към конюшнята. Катинарът изтрака и веригата падна. Гредата тежко изтрополя на земята. Вратата се отвори със скърцане. Лоудър прекрачи навътре. Държеше глока и лицето му беше напрегнато. Остана до прага. Стрелкаше поглед ту към Холи, ту към Ричър. Напрежението по лицето му бе примесено с гняв. В очите му пламтеше хладен огън. После иззад него се появи плашливият. Стиви. Той носеше пушката на шофьора. И се усмихваше. Мина край Лоудър и изтича по каменната централна пътека. Вдигна пушката и се прицели право в Ричър. Лоудър тръгна след него. Стиви зареди патрон в цевта. Ричър пристъпи наляво, за да прикрие желязната халка.
— Какъв е проблемът? — попита той.
— Ти си проблемът, тъпако — каза Лоудър. — Положението се промени. Останахме с човек по-малко. Тъй че ставаш излишен.
Когато Стиви натисна спусъка, Ричър вече летеше към пода. Докато трясъкът на пушката разтърсваше цялата конюшня, той тежко падна на калдъръма и се хвърли напред. Мигновено въздухът се изпълни с гъст облак трески и замириса на барут. Дъската с желязната халка падна от разнебитената стена и веригата издрънча на пода. Ричър се претъркаля и погледна нагоре. Стиви вдигна пушката вертикално и зареди нов патрон. Завъртя дулото и пак се прицели.
— Чакай! — изкрещя Холи.
Стиви се озърна към нея. Нямаше как да се удържи.
— Не ставай глупак, по дяволите — кресна тя. — Какви ги вършиш? Нямаш време за дивотии.
Лоудър се обърна към нея.
— Избягал е, нали? — каза тя. — Шофьорът. Това ли стана? Заряза ви и си плю на петите, нали? Значи трябва да тръгвате незабавно. Нямате време, за глупости.
Лоудър я гледаше втренчено.
— Засега имате преднина — изрече натъртено Холи. — Ако обаче гръмнете този тук, след половин час местните ченгета ще са по петите ви. Трябва да тръгвате.
Долу, на пода, Ричър ахна. Беше великолепна. Отвличаше цялото им внимание. Спасяваше му живота.
— Вие сте двама, и ние сме двама — настоя тя. — Можете да се справите, нали така?
Настана тишина. Из въздуха се носеше прах и мирис на барут. После Лоудър отстъпи, като ги държеше на прицел с пистолета. Ричър видя разочарование по лицето на Стиви. Бавно се изправи и издърпа веригата. Желязната халка се изтръгна от разбитото дърво и издрънча по калдъръма.
— Кучката има право — каза Лоудър. — Можем да се справим.