Макграт седеше край дългата маса в заседателната зала на третия етаж. Пушеше. В залата беше тихо. Милошевич седеше отстрани, с гръб към прозорците. През целия следобед слънцето бе пълзяло бавно по небосклона, за да отстъпи най-сетне място на вечерния здрач. Заедно с него се бе променяла температурата в залата и сега ги обгръщаше меката топлина на лятна привечер. Но двамата усещаха само хладните тръпки на разочарованието. Почти не вдигнаха глави, когато пристигна Броган. Той стискаше наръч компютърни разпечатки. Не се усмихваше, но лицето му изразяваше умерен оптимизъм.
— Откри ли нещо? — запита Макграт.
Броган кимна енергично и седна. Раздели разпечатките на четири купчинки и ги вдигна една по една.
— Куонтико — каза той. — Открили са нещо. И криминалният архив във Вашингтон. Те пък ни пращат три неща. А на мен ми хрумна идея.
Подреди листовете на масата пред себе си и вдигна глава.
— Чуйте сега. Графичен гранит, взаимопроникващи кристали, кремък, гнайс, шисти, слоести метаморфни скали, кварцити, кварцови кристали, червен пясъчник, триасов червен пясък, киселинни вулканични породи, розов фелдшпат, зелен хлорит, желязна руда, едрозърнест пясъчник, пясък и тиня. Знаете ли какво е това?
Макграт и Милошевич свиха рамене й поклатиха глави.
— Геология — каза Броган. — В Академията са проучили пикапа. Геолози от отдел „Анализ на материали“. Заели се с мръсотията, полепнала отдолу по калниците. Открили какво представлява и разбрали къде е била колата. По метала полепват дребни частици скала и пръст. Образува се един вид геоложки отпечатък.
— Добре де, къде е била? — запита Макграт.
— Започнала е от Калифорния — каза Броган. — Някой си Дъч Боркен, производител на цитруси, я купил преди десет години в Мохаве. Това го знаем от производителя. Не е свързано с геологията. После учените казват, че е била една-две години в Монтана. И накрая потеглила насам по северните пътища през Северна Дакота, Минесота и Уисконсин.
— Сигурно ли е? — запита Макграт.
— Като счетоводство на мафиот — каза Броган. — Само дето не е писано с мастило върху хартия, а с кал по ламарините.
— Кой е този Дъч Боркен? Има ли нещо общо?
Броган поклати глава.
— Не. Дъч Боркен е починал.
— Кога? — запита Макграт.
— Преди около две години. Взел голям заем от банката, реколтата отишла по дяволите, ипотеката му изтекла, тогава налапал пушката и си пръснал черепа из цяла Калифорния.
— И по-нататък?
— Синът му откраднал пикапа. Строго погледнато, колата вече е била собственост на банката, нали така? Синът я взел и повече не се мярнал. Банката подала оплакване, местните ченгета се опитали да намерят колата, но не успели. Тя не е регистрирана. В архивите няма никакви данни. Накрая ченгетата зарязали търсенето — на кой му пука за някакъв си раздрънкан пикап? Но според мен Боркен младши е изчезнал с нея в Монтана. Определено е била две години в Монтана, учените са категорични.
— Имаме ли нещо за тоя Боркен младши? — запита Макграт.
Броган кимна. Вдигна следващия лист.
— Данните за него с лопата да ги ринеш. Плъзнал е из целия криминален архив като мравуняк на пикник. Казва се Бо Боркен. Трийсет и пет годишен, ръст сто и осемдесет сантиметра и точно толкова килограма тегло. Едър тип, а? Параноична психика, крайно десни политически убеждения. Сега е водач на нелегален въоръжен отряд. Фанатик до мозъка на костите. Поддържа връзки с други подобни отряди из цялата, страна. Главен заподозрян за обир в Северна Калифорния. Нападение срещу бронирана кола, превозваща двайсет милиона в облигации, платими на предявител. Шофьорът загинал. Предполагат, че е работа на нелегални отряди, защото някои от нападателите носели военни униформи. Подозрението паднало върху Боркен. Но не успели да му го лепнат. От архивите не става ясно защо. А за нас е интересно, че преди тая история Бо Боркен заедно с неколцина други потвърдил алибито на Питър Уейн и го отървал от съда за изнасилване. Значи има доказана връзка с човек, забелязан на местопрестъплението.
Милошевич надигна глава.
— И отрядът му е в Монтана, така ли?
Броган кимна.
— Можем дори приблизително да посочим в коя област. Учените глави от Чикаго са си харесали две-три долини в северозападния край на Монтана.