— Може ли да са толкова точни? — запита Милошевич.
Броган кимна отново.
— Обадих им се. Казаха, че утаечната порода по калниците била характерна за едно конкретно място. Преди милион години ледниците били остъргали някакви много стари скали, които лежали по-близо до повърхността, отколкото другаде, и всичко това се смесило с обикновената скала — тя също била стара, но не чак толкова, нали разбираш. Своеобразна смес. Попитах ги как могат да са толкова сигурни. А те рекоха, че просто я разпознават, както аз бих разпознал майка си на тротоара от двайсетина метра. Идвала от някакви ледникови долини в североизточния край на Монтана, където някога огромните ледници слизали откъм Канада. Имало и някакъв съвсем различен натрошен пясъчник. Горската охрана го използвала за покритие на планинските пътища.
— Добре — каза Макграт. — Значи тия приятели са били две години в Монтана. Но дали са се върнали пак там?
Броган вдигна третата купчинка разпечатки. Разгъна картата. И се усмихна за пръв път от понеделник насам.
— Върнали са се, и още как. Гледайте картата. Прекият път от Чикаго до северозападния край на Монтана минава през Северна Дакота, нали? Тази сутрин някакъв тамошен фермер тръгнал да се поразходи. И знаете ли какво намерил в канавката?
— Какво? — запита Макграт.
— Мъртвец. Насред пасищата, на километри от най-близката сграда. Естествено, фермерът викнал ченгетата, те взели отпечатъци от трупа и компютърът ги разпознал.
— Кой е бил? — запита Макграт.
— Питър Уейн Бел — каза Бросан. — Един от похитителите на Холи.
— Значи мъртъв? Как е умрял?
— Не знам как. Може да са се скарали. На тоя Бел умът му е бил в гащите. Вече знаем това, нали? Може да е налетял на Холи и тя да го е очистила. Сега да сложим линия върху картата и да погледнем. Били са на път към Монтана. Сто на сто. Така трябва да е било.
— С каква кола? — прекъсна го Макграт. — Да не речеш, че е била бяла камионетка?
— Да, с бяла камионетка — каза Броган.
— Онзи форд беше единствената открадната бяла кола — възрази Макграт.
Броган поклати глава. Вдигна четвъртата купчинка документи.
— Новата ми идея. Проверих дали Рубин не е наемал камионетка.
Макграт го изгледа с недоумение.
— Че за какъв дявол му е на зъболекар камионетка?
— Не е бил той — каза Броган. — Предположих, че може онези да са наели камионетка с кредитните карти на зъболекаря. Изглеждаше доста разумно. Защо да поемат рискове с крадена кола, когато могат да си я наемат — нали са имали краден портфейл, тъпкан с кредитни карти, шофьорски документи и тъй нататък? Обадих се тук-там. И излезе, че в понеделник сутринта около девет часа някой си доктор Рубин е наел форд еконолайн от клона на „Чикаго-Ю-Драйв“ в южните предградия. Попитах ги дали е приличал на снимката в шофьорската книжка. Рекоха, че нямали навика да се заглеждат. Щом кредитната карта била наред, другото не ги интересувало. Тогава попитах каква е на цвят колата. Казаха, че всичките им коли са бели. А надпис имат ли отстрани? Ами да, голям зелен надпис „Чикаго-Ю-Драйв“ на височина около метър и седемдесет.
Макграт кимна.
— Ще се обадя на Харланд Уебстър. Искам да ме изпрати в Монтана.
— Мини по-напред през Северна Дакота — каза Уебстър.
— Защо? — попита Макграт.
За момент настана мълчание.
— Карай стъпка по стъпка — каза Уебстър. — Трябва да проверим тая история с Питър Уейн Бел. Тъй че отскочи най-напред до Северна Дакота, ако обичаш.
— Сигурен ли си, шефе?
— Търпение и труд. Това ще ни оправи. Опитай се да намериш следи. Засега този метод излезе най-подходящ. А твоят Броган свърши добра работа. Харесва ми.
— Тогава да действаме, шефе — предложи Макграт. — Направо в Монтана.
— Да не се втурваме слепешком — отвърна Уебстър. — Още не знаем кой, къде и защо. Това трябва да разберем, Мак.
— Вече знаем кой и къде — възрази Макграт. — Онзи Бо Боркен. В Монтана. Всичко е ясно, нали?
Уебстър отново помълча.
— Може би. Но защо?
Макграт подпря слушалката с рамо и запали следващата цигара.
— Нямам представа — неохотно призна той.
— Огледахме портретите — каза Уебстър. — Пратих ги в отдел „Психология на поведението“.
— И какво?
— Не знам. В онзи отдел са големи умници, но какво можеш да разбереш от една нищо и никаква снимка?
— Има ли изобщо някакви изводи? — запита Макграт.
— Да, в общи линии. Смятат, че трима от групата са обединени, а едрият тип стои някак отделно. Тримата изглеждат еднакво. Забеляза ли го? Еднакво обучение, еднаква външност, може би и роднински връзки. Вероятно нещо ги свързва. Онзи Бел е от Калифорния. Мохаве, нали така? Бо Боркен също. Момчетата предполагат, че тримата са земляци. Типични жители на Западното крайбрежие. Едрият обаче е различен. Други дрехи, друга стойка, друго телосложение. Нашите антрополози смятат, че може да е чужденец, поне отчасти, да речем син на емигранти. Руса коса и сини очи, но има нещо странно в лицето. Казват, че може да е европеец. Едър мъжага. Не напомпан с гимнастика, а едър по рождение.