— Лоудър е идиот. Допусна пет основни грешки. Ти си една от тях. Сега е загазил здравата. И ти също.
Той кимна на охраната. Един от пазачите пристъпи напред, извади ключ от джоба си и му го подаде. После се отдръпна, готов за стрелба, а Фаулър отключи веригата на Ричър. Тя издрънча надолу по дънера. Метал по дърво — мощен, ясен звук в горската нощ. Едно куче дотича и я подуши. Между дърветата се движеха хора. Ричър отлепи гръб от дървото и разтри изтръпналата си китка. Шестимата пазачи едновременно направиха крачка напред. Автоматите отново го държаха на прицел. Докато Ричър гледаше насочените дула, Фаулър хвана ръката му и го завъртя. Отново му сложи белезниците, само че този път зад гърба. Кимна. Двама пазачи изчезнаха между дърветата. Трети смушка Ричър в гърба с дулото на автомата си. Четвърти зае място зад него. Останалите двама минаха отпред. Фаулър застана до Ричър и го хвана за лакътя. Тръгнаха към малка дъсчена барака в отсрещния край на поляната. Настрани от дърветата лунната светлина ставаше по-ярка. Ричър успя да разчете емблемата върху рамото на Фаулър. На нея пишеше: Доброволчески отряди, Монтана.
— В Монтана ли сме? — попита той. — Лоудър каза, че било съвсем нова страна.
Фаулър сви рамене, без да спира.
— Много бърза. Засега все още си е Монтана.
Стигнаха до бараката. Предните двама отвориха вратата.
В мрака бликна жълта светлина. Пазачът отзад блъсна Ричър навътре с дулото на автомата. До отсрещната стена стоеше Лоудър. Ръцете му бяха оковани зад гърба. Пазеше го още един мършав, брадат мъж с автомат. Беше малко по-млад от другите, с грижливо подрязана брада. Дълъг белег пресичаше косо челото му.
Фаулър мина напред и седна зад проста дървена маса. Посочи другия стол. Ричър седна — окован и с шестима пазачи зад себе си. Фаулър го погледа още малко, после насочи вниманието си към Лоудър. Ричър също се обърна натам. Когато за пръв път се срещнаха в понеделник, Лоудър беше сдържан, бдителен, сравнително спокоен и уверен. Сега от всичко това нямаше и следа. Буквално се тресеше от страх. Белезниците зад гърба му звънтяха. Този човек изпитва ужас от началството си, помисли си Ричър.
— И тъй, пет грешки — каза Фаулър.
Гласът му все още бе тих. И уверен. Почти безгрижен. Спокоен, уверен глас на човек, който твърдо вярва в своята власт. После гласът заглъхна и Ричър чу тихото скърцане на ботуши по дъсчения под зад гърба му.
— Направих всичко възможно — каза Лоудър. — Доведох я, нали?
Гласът му бе жален и умолителен. Глас на човек, който знае, че е загазил жестоко, без да разбира защо.
— Доведох я, нали? — повтори той.
— По чудо — отсече Фаулър. — Създаде цял куп неприятности. Хората си зарязаха работата, за да оправят твоята некадърност.
— Какво съм сбъркал? — запита Лоудър.
Той се отдръпна от стената с ръце зад гърба и застана пред Ричър. Погледна го отчаяно, сякаш го призоваваше за свидетел.
— Пет грешки — повтори Фаулър. — Първо, изгори пикапа и второ, изгори колата. Това привлича вниманието. По дяволите, защо не взе просто да пуснеш обява във вестниците?
Лоудър не отговори. Устните му се движеха, но не издаваха нито звук.
— Трето, отвлече тоя тип — продължи Фаулър.
Лоудър пак се озърна към Ричър и енергично поклати глава.
— Тоя тип няма значение. Никой не се е залетял да го търси.
— И все пак трябваше да изчакаш — каза Фаулър. — Четвърто, загуби Питър. Всъщност какво стана с него?
Лоудър пак сви рамене.
— Не знам.
— Изплашил се е. Допускал си толкова много грешки, че е избягал от страх. Това е станало. Имащ ли друго обяснение?
Лоудър мълчеше.
— И пето, уби онзи проклет зъболекар — каза Фаулър. — Това няма да мине незабелязано, нали? Трябваше да проведеш военна операция, прав ли съм? Политически акт. А ти вмъкна излишен фактор.
— Какъв зъболекар? — попита Ричър.
Фаулър го погледна и по тънките му устни плъзна снизходителна усмивка, сякаш използваше неговото присъствие, за да подсили унижението на Лоудър.
— Откраднали са колата на някакъв зъболекар — обясни той. — Онзи ги засякъл. Трябвало е да изчакат, докато си тръгне.
— Той сам се изпречи — каза Лоудър. — Не можехме да го доведем, нали?
— Доведохте обаче мен — обади се Ричър.
Лоудър го изгледа, като че бе изтърсил невероятна глупост.
— Онзи беше евреин. Това място не е за евреи.
Ричър се озърна из стаята. Погледна емблемите. Доброволчески отряди, Монтана, Доброволчески отряди, Монтана, Доброволчески отряди, Монтана. Бавно кимна. Съвсем нова страна.
— Къде отведохте Холи? — попита той.
Фаулър не му обърна внимание. Все още говореше с Лоудър.