След петдесет метра излязоха на нова поляна. Малък неправилен правоъгълник. Две бараки от шперплат и чамови дъски. Без прозорци. Пазачите спряха и водачът им посочи с пушката си лявата сграда.
— Командирската барака.
После посочи надясно.
— Наказателната барака. Не ти я препоръчвам.
Шестимата се разсмяха със спокойната самоувереност на елитни бойци и водачът почука на вратата на командирската барака. Изчака малко и отвори. Отзад побутнаха Ричър с дуло.
Бараката бе ярко осветена. Лъчите на електрическите крушки се смесваха със зеленикава дневна светлина, падаща през обраслите с мъх капандури на покрива. Вътре имаше просто дъбово бюро и столове — тежки, заоблени, изтъркани, каквито Ричър бе виждал в старите филми за провинциални редакции или банки. Нямаше никаква украса освен няколко знамена по стените. Зад бюрото бе изрисувана грамадна свастика, няколко по-малки се виждаха по останалите стени. На голяма дъска в дъното беше разпъната карта на Монтана. Черна линия обкръжаваше част от северозападния ъгъл на щата. Върху голия под лежаха вързопи брошури и инструкции. Една от тях бе озаглавена „Изсушено ще ви хареса“. Изглежда, описваше как да се подготвят провизии за обсада. Друга съветваше как да се водят партизански действия срещу железопътните линии. Имаше и нелепо изящна библиотечка от полиран махагон, претъпкана с книги. Лъч светлина откъм открехнатата врата огряваше позлатените заглавия по гръбчетата им. Стандартен подбор съчинения за военното изкуство, превод от немски и японски. Една цяла лавица съдържаше книги за Пърл Харбър. Книги, които Ричър бе изучавал някога далеч оттук.
Остана неподвижен. Боркен седеше зад бюрото. Блестящата му коса изглеждаше почти бяла. Черната униформа сивееше. Боркен гледаше пленника мълчаливо. После махна с ръка към отсрещния стол. Направи знак на пазачите да изчакат отвън.
Ричър тежко се отпусна на стола. Умората го изцеждаше, а адреналинът изгаряше стомаха му. Пазачите с тропот се изнизаха навън. Тихо затвориха вратата. Боркен раздвижи ръка и отвори едно чекмедже. Извади старинен револвер. Шумно го пусна върху бюрото.
— Взех решение — каза той. — Дали да живееш, или да умреш.
После посочи стария револвер върху бюрото.
— Знаеш ли какво е това?
Ричър погледна и кимна.
— „Колт Маршал“.
Боркен кимна.
— Има си хас да не е. Оригинален „Колт Маршал“ от 1873 година, приет на въоръжение в американската кавалерия. Моето лично оръжие.
Вдигна револвера с дясна ръка и лекичко го подхвърли върху дланта си.
— Знаеш ли с какво стреля?
Ричър кимна отново.
— Шест куршума. Четирийсет и петорки.
— Верен отговор — каза Боркен. — Шест куршума четирийсет и петорки, цев деветнайсет сантиметра, начална скорост двеста и седемдесет метра в секунда. Знаеш ли на какво може да те направи такъв куршум?
Ричър сви рамене.
— Зависи дали ще ме улучи.
Боркен го изгледа с недоумение. После се ухили. Влажните устни се извиха нагоре и шишкавите бузи почти закриха очите му.
— Ще те улучи. Щом аз стрелям, ще те улучи.
Ричър пак сви рамене.
— От такова разстояние може би.
— Откъдето и да било — каза Боркен. — Оттук, от петнайсет метра, от петдесет метра. Щом аз стрелям, ще те улучи.
— Вдигни си дясната ръка — каза Ричър.
Боркен отново го изгледа с недоумение. После остави револвера и вдигна грамадната си бяла ръка, сякаш махаше на случаен познат или се готвеше да положи клетва.
— Глупости — каза Ричър.
— Глупости? — повтори Боркен.
— Ами да — потвърди Ричър. — Тоя револвер дава прилична точност, но далеч не е най-доброто оръжие на света. За да улучиш с него човек от петдесет метра, трябва да си тренирал като смахнат. А ти не си тренирал.
— Не съм ли?
— Не си. Виж я тая железария. Изработена е през седемдесетте години на миналия век, нали така? Гледал ли си стари снимки? Хората са били много по-дребни. Мършави дребосъци, току-що дошли от Европа, където гладът ги е гонил от поколения. Дребни хора, дребни ръце. Виж му дръжката. Прекалено извита, прекалено дребна за теб. Хванеш ли го, пръстите ти ще са като бананов грозд. А дръжката е от орехово дърво на сто и двайсет години. Кораво като камък. Откатът ще те блъсне в ръката отзад, точно под ударника. Ако си служиш често с тоя револвер, ще имаш такъв мазол между палеца и показалеца, че да го видя оттук. Но нямаш, затова не ми разправяй, че си тренирал, нито пък, че можеш да улучваш без тренировки.