Боркен го изгледа втренчено. После пак се усмихна. Леко разтвори влажните устни и очите му се превърнаха в тънички цепки. Отвори другото чекмедже и извади ново оръжие. Деветмилиметров пистолет „Зиг Зауер“. На около пет години. Често използван, но добре поддържан. Широка, масивна дръжка за едра ръка.
— Излъгах те — каза той. — Това е моето лично оръжие. А сега знам нещо. Знам, че съм избрал правилното решение.
Той помълча, давайки на Ричър възможност да запита какво е било решението. Ричър премълча. Стискаше устни. Нямаше да пита, дори ако животът му зависеше от това.
— Тук сме сериозни, ще знаеш — каза Боркен. — Напълно сериозни. Не си играем. И гледаме правилно на нещата.
Той отново помълча в очакване на въпрос. Ричър не каза нищо. Седеше и гледаше право напред.
— Америка е във властта на деспотично правителство — продължи Боркен. — Диктатура под контрола на врагове отвъд границата. Сегашният президент е член на световното правителство, което тайно управлява живота ни. Федералната система е само прикритие на тоталния им контрол. Готвят се да ни обезоръжат и поробят. Вече започнаха. Нека да сме наясно.
Той помълча. Отново взе стария револвер. Ричър го гледаше как изпробва хватката си около дръжката. Усети около Боркен някакъв ореол на хипнотично обаяние. Неволно се вслуша в мекия, завладяващ глас.
— Два основни метода — каза Боркен. — Първо опит да се обезоръжи цивилното население. Втората поправка към Конституцията гарантира на всекиго правото да носи оръжие, но те ще я отменят. Законите за контрол на оръжието, цялата шумотевица около престъпленията, убийствата, наркотиците, всичко това цели да обезоръжи хората като нас. А останем ли без оръжие, могат да правят с нас каквото си щат, нали така? Тъкмо затова е тая поправка на Конституцията. Умни хора са били едно време. Знаели са, че могат да контролират правителството само ако имат желание и възможност да стрелят.
Боркен отново млъкна. Ричър гледаше свастиката зад него.
— Вторият метод е да задушат дребния бизнес — продължи Боркен. — Лично моя теория. Малцина в Движението разбират това. Но аз го засякох. И тъй схванах нещата далеч преди другите.
Боркен изчака, но Ричър продължаваше да мълчи. Гледаше настрани.
— Ясно е като бял ден, нали? — каза Боркен. — В общи линии световното правителство е от комунистически тип. Не искат сила в дребния бизнес. Но Америка е тъкмо това. Милиони хора работят усърдно за насъщния. Твърде много, за да ги изтребят с един удар, когато му дойде времето. Значи бройката трябва да се намали предварително. И федералното правителство получава нареждане да задуши дребния частник. Въвеждат всевъзможни правилници, закони и данъци, съсипват пазара, повалят малкия човек на колене, после заръчват на банките да дотърчат с примамливи заеми и още преди да е засъхнало мастилото върху договора, вдигат лихвата и съсипват пазара още повече, докато накрая горкият човечец фалира. Тогава му отнемат всичко, та да спестят една бройка от газовите камери.
Ричър го погледна. Мълчаливо.
— Повярвай ми — каза Боркен. — Просто решават в аванс проблема с труповете. Ако се отърват сега от средната класа, после ще им трябват по-малко концлагери.
Ричър се взираше право в очите му. Сякаш гледаше електрическа крушка. Дебелите червени устни се усмихнаха снизходително.
— Казах ти, че сме далеч пред останалите. Разбрахме накъде е тръгнало. Иначе за какво служи Федералният резерв? Там е разковничето. По принцип американската нация се гради върху бизнеса, нали така? Контролираш ли бизнеса, значи владееш всичко. Как се контролира бизнесът? Като хванеш банките. Как да хванеш банките? Въвеждаш идиотска система за федерален резерв. Казваш на банките точно какво да правят. Там е разковничето. Световното правителство управлява всичко чрез Федералния резерв. Виждал съм точно как става.
Очите му бяха широко разтворени. Безцветни и лъскави.
— Видях как го направиха със собствения ми баща — изкрещя той. — Мир на клетата му душа. Федералните власти го разориха.
Ричър извърна очи към ъгъла. Сви рамене. Мълчаливо. Започна да си припомня как са подредени томовете в махагоновата библиотечка. Военно изкуство — от древния Китай и Ренесансова Италия до Пърл Харбър. За да издържи втренчения поглед на Боркен, той напрегна памет и взе да изрежда заглавията от ляво на дясно.