Но денят бе трети юли и на покрива нямаше сняг. Ричър започваше да се поти след километър и половина изкачване.
Под бледото северно слънце. Боркен бе избързал напред, а шестимата елитни пазачи доведоха Ричър през гората. Без да му свалят белезниците. Изкачиха се по широките стъпала и влязоха вътре. Целият първи етаж представляваше просторна зала, из която стърчаха подпорните колони на втория етаж. За ламперия служеха широки гладки дъски, изсечени от огромни борове. Потъмнели от десетилетия лъскане, тия панели бяха сурови в своята простота.
Всички места бяха заети. Всички скамейки претъпкани. Залата приличаше на море от маскировъчни униформи. Мъже и жени. Седяха изпънати и вдървени, с пушки между коленете. Чакаха напрегнато. Тук-там се мяркаха смутени, мълчаливи деца. Поведоха Ричър през тълпата към една маса в съдийската ложа. Фаулър вече чакаше там. До него седеше Стиви. Той кимна към един свободен стол. Ричър седна. Стражата застана зад него. След минута двойната врата се разтвори и Бо Боркен тръгна към съдийското място. Старите дъски пращяха под грамадното му туловище. Всички освен Ричър станаха на крака. Изпънаха се и козируваха като по команда. Боркен носеше същата черна униформа, колан и ботуши. Беше добавил голям кобур за личното си оръжие. Държеше тъничка книжка с кожена подвързия. Влезе с шестима придружители в свободен строй. Те застанаха пред съдийския подиум, застинаха мирно и отправиха безизразни погледи право напред.
Хората седнаха. Ричър вдигна очи към тавана и мислено го раздели на части. Определи къде е югоизточният ъгъл. Вратата се отвори отново и тълпата ахна. В залата залитна Лоудър, обкръжен от шестима пазачи. Изблъскаха го към масата срещу Фаулър. Масата на обвиняемия. Застанаха отзад и го натиснаха за раменете да седне. Лицето му бе пребледняло от страх и покрито със засъхнала кръв. Носът му бе счупен, устните разцепени. Боркен го изгледа отдалеч. Тежко седна на съдийското място и отпусна ръце върху масата с длани надолу. Огледа стихналата зала и проговори.
— Всички знаем защо сме тук.
Холи усещаше, че под нея се е събрала голяма тълпа. Долавяше приглушената гълчава на хора, които прииждат и постепенно замлъкват. Но не спираше да работи. Нямаше повод да се съмнява, че по мръкнало ще се носи на юг с откраднат джип, но въпреки всичко щеше да се подготвя цял ден. За всеки случай.
Търсенето на инструмент я насочи към онова, което бе донесла със себе си. Металната патерица. Алуминиева тръба с дръжка и гривна за лакътя. Тръбата беше прекалено широка — два сантиметра и половина, — а металът прекалено мек, за да го използва вместо лост. Но реши, че ако махне отдолу гумения накрайник, може би има начин да превърне отворената тръба в нещо като гаечен ключ. Стига да успееше да сплеска метала около главите на болтовете, които крепяха леглото. После оставаше да прегъне патерицата под прав ъгъл и с малко късмет да използва приспособлението като импровизиран тръбен ключ.
Но най-напред трябваше да остърже дебелия слой боя от болтовете. Тя беше гладка, хлъзгава и здраво залепнала за желязната рамка. С ръба на гривната Холи олющи горните слоеве. После продължи да стърже покрай болтовете, докато видя метален проблясък. Сега смяташе да куца до банята и обратно с кърпа, напоена в гореща вода. Щеше да я притиска към болтовете, за да се разширят от топлината и да разхлабят хватката на железния винкел. Може би тогава меката алуминиева патерица щеше да свърши работа.
— Престъпна небрежност при изпълнение на бойна мисия — каза Бо Боркен.
Гласът му бе глух и хипнотичен. В залата цареше тишина. Пазачите пред съдийския подиум гледаха право напред. Само най-крайният гледаше Ричър. Същият младеж с грижливо подстригана брада и белег на челото, който бе пазил Лоудър предната нощ. Гледаше Ричър с любопитство.
Боркен вдигна книжката с кожена подвързия и бавно я завъртя от ляво на дясно, сякаш държеше прожектор и искаше да освети с яркия лъч цялата зала.
— Конституцията на Съединените щати — каза той. — Макар и грубо опорочена, тя си остава най-великото политическо творение на човечеството. Модел за нашата бъдеща конституция.
Той прелисти книгата. Шумоленето на груба хартия огласи стихналата зала. Започна да чете.
— Декларация за правата. Петата поправка сочи, че никой не бива да отговаря за престъпление без присъда от съдебните заседатели, освен при случаи в опълчението по време на обществена опасност. Шестата поправка сочи, че обвиняемият има право на бърз и публичен процес пред местни съдебни заседатели. И че му се полага помощ от съветник в негова защита.