— Не е шега работа — промърмори той.
Джонсън го погледна в очите.
— Може ли да задържа тази снимка? Първата.
Макграт поклати глава.
— Не. Ако искате снимка, аз ще ви я направя. Вие и Холи пред надгробен камък с името на този мръсник.
27
Четирима мъже влачеха трупа на Лоудър, а тълпата наоколо се разпръскваше мълчаливо. Ричър остана на стъпалата пред съда с Фаулър и шестима пазачи. Фаулър най-сетне бе разкопчал белезниците. Ричър разкърши рамене и се протегна. Цяла нощ бе стоял с белезници и се чувстваше ужасно вдървен. На китките му имаше дълбоки червени бразди от металните гривни.
— Цигара? — попита Фаулър.
Протегна пакета. Приятелски жест. Ричър поклати глава.
— Искам да видя Холи.
Фаулър понечи да откаже, сетне размисли и кимна.
— Добре. Не е лоша идея. Изведи я да се разтъпче. Поговорете си. Разбери как се отнасят към нея. По-късно сигурно ще те питат за това. Ще е много важно за тях. Не искаме да останат с погрешни впечатления.
Ричър изчака на най-долното стъпало. Слънцето бе станало бледо и воднисто. На север се сбираха парцаливи облачета. Но част от небето оставаше ясносиня. След пет минути Фаулър доведе Холи. Тя крачеше бавно, с отсечени движения, подпирайки тежестта си ту на патерицата, ту на здравия крак. Излезе навън и спря пред стъпалата.
— Въпрос за теб, Ричър — подвикна Фаулър. — Колко можеш да пробягаш за половин час с петдесет и пет килограма на гръб?
Ричър сви рамене.
— Май няма да стигна далеч.
Фаулър кимна.
— Правилно. Няма да стигнеш далеч. Ако след половин час не сте точно тук, ще дойдем да ви потърсим. В кръг от три километра.
Ричър се замисли и кимна. С петдесет и пет килограма на гръб можеше да пробяга за половин час доста повече. Три километра бяха навярно песимистична оценка. Но помнеше картата на стената. Помнеше и терена. Къде да бяга, по дяволите? Демонстративно погледна часовника си. Фаулър се отдалечи и изчезна зад някаква порутена сграда. Пазачите метнаха оръжията на рамо и се отпуснаха. Холи приглади косата си. Вдигна лице срещу бледото слънце.
— Ще можеш ли да походиш? — попита Ричър.
— Бавно — каза тя.
После пое на север по пустата улица. Ричър вървеше до нея. Изчакаха пазачите да изчезнат от поглед. След това се прегърнаха. Патерицата издрънча на земята и Ричър я вдигна с крак. Холи вкопчи ръце в него и зарови лице на гърдите му.
— Ще полудея вътре.
— Имам лоши новини — каза той.
— Какви?
— Някой им помага в Чикаго.
Тя го изгледа втренчено.
— Нямало ги е само пет дни — обясни Ричър. — Така каза Фаулър пред съда. Лоудър е отсъствал само пет дни.
— И какво?
— Това, че не са имали време за наблюдение. Не са те следили. Някой им е казал къде ще бъдеш и точно кога. Имали са помощник, Холи.
Холи пребледня бавно. Беше потресена.
— Пет дни? — повтори тя. — Сигурен ли си?
Той кимна. Холи замълча. Мислеше напрегнато.
— Кой е бил? — запита Ричър. — Кой знаеше къде ще бъдеш в понеделник по обяд? Съквартирантка? Приятелка?
Тя стрелкаше поглед наоколо. Трескаво обмисляше всички възможности.
— Никой не знаеше — каза накрая.
— Проследиха ли те? — запита Ричър.
Тя безпомощно сви рамене. Ричър виждаше колко отчаяно й се иска да каже: да, проследиха ме. Защото другата възможност беше ужасна.
— Проследиха ли те? — настоя той.
— Не — тихо каза тя. — Ония отрепки ли? Отпиши ги. Щях да усетя веднага. Пък и би трябвало цял ден да киснат пред сградата на Бюрото. Щяхме да ги приберем за нула време.
— Тогава?
— Нямах постоянна обедна почивка. Понякога се изместваше с час-два напред или назад. Никога не е била редовна.
— Тогава? — повтори той.
Холи го гледаше с разширени очи.
— Значи са имали помощ отвътре — каза тя. — В самото Бюро. Няма друг начин. Някой от службата ме е видял да излизам и е завъртял телефона.
Ричър мълчеше. Гледаше отчаянието, изписано по лицето й.
— Предател в Чикаго — каза тя. Не питаше, просто установяваше факта. — Вътре в Бюрото. Няма друга възможност. По дяволите, направо не ми се вярва. — За миг се усмихна горчиво. — А пък ние си имаме таен агент тук. Смешно, нали? Младеж с голям белег на челото. Работи под прикритие за Бюрото. Казва, че имаме хора в доста от тия групи. За всеки случай. Докладвал, когато започнали да зареждат динамит зад стените.
Ричър трепна.
— Знаеш ли за динамита?
Тя направи гримаса и кимна.
— Нищо чудно, че се побъркваш — каза той. После изведнъж я погледна стреснато и бързо запита: — На кого е докладвал нашият човек?
— На централата в Бют. Всъщност там няма нищо. Център за сателитна връзка с един дежурен агент. Досега са поддържали връзка по радиото. Нашият човек има скрит предавател в гората. Но сега не го използва. Казва, че подслушвали всички честоти.