Три жени бяха заети с работа. Почистваха масите. Всички бяха с масленозелени униформи, имаха дълги, чисти коси и зачервени ръце. Не носеха нито грим, нито бижута. Когато Фаулър и Ричър влязоха, жените трепнаха. Спряха да работят, застанаха една до друга и ги огледаха напрегнато. Ричър си спомни, че бе виждал една от тях в съда. Тя го поздрави с предпазливо кимване. Фаулър пристъпи напред.
— Нашият гост не е закусвал — каза той.
Предпазливата жена кимна отново.
— Разбира се. Какво да ти предложа?
— Все едно — отвърна Ричър. — Стига да има кафе.
— Пет минути — каза жената.
И тя поведе другите две към вратата в дъното, където се намираше кухнята. Фаулър седна до една маса и Ричър се настани отсреща.
— Три пъти дневно се храним тук — каза Фаулър. — През другото време, предимно следобед и вечер, мястото служи за общи събрания. Бо се качва на някоя маса и казва на хората какво да правят.
— Къде е сега той? — попита Ричър.
— Ще го видиш, преди да си тръгнеш — отвърна Фаулър. — Непременно.
Ричър бавно кимна и се загледа през тясното прозорче към планините. От този ъгъл се виждаше друг хребет, увиснал между небето и земята далеч на хоризонта. Тишината бе все тъй потискаща.
— Къде са хората? — попита той.
— Работят — каза Фаулър. — Работят и се обучават.
— Работят? — повтори Ричър. — Какво?
— Изграждат южния периметър. На едно-две места оврагът е плитък. Могат да минат танкове. Знаеш ли що е засека?
Ричър го изгледа с недоумение. Знаеше що е засека. Всеки грамотен възпитаник на „Уест Пойнт“ го знаеше. Но не държеше да показва на Фаулър какво знае и какво не. Затова се престори, че не разбира.
— Изсичаш част от дърветата — обясни Фаулър. — Да речем всяко пето или шесто дърво. Поваляш го с дънера към врага. Тукашните гори са предимно борови, клоните сочат нагоре, нали така? Тъй че, когато паднат, клоните им са в наша посока. Танкът стига до отсечения край на дървото и се опитва да го избута. Но клоните се опират в ония дървета, които си оставил непокътнати. Скоро танкът се мъчи да изтласка две-три. После четири-пет. Няма начин. Не е по силите дори на голям танк като „Ейбрамс“. Шейсет и три тона, Дизелова турбина с мощност хиляда и петстотин конски сили, ще забуксува обаче пред всички тия дървета. И грамадните руски танкове да докарат, пак нищо няма да стане. Това е засека, Ричър. Използвай мощта на природата срещу тях. Сто на сто няма да минат през тия проклети дървета. Руснаците са го приложили в Курск срещу Хитлер през Втората световна война. Стар номер на комунистите. Сега го обръщаме против тях.
— Ами пехотата? — запита Ричър. — Танковете няма да дойдат сами. Ще ги следва пехота. Просто ще минат напред и ще взривят дърветата.
Фаулър се ухили.
— Ще опитат. После ще спрат. На петдесет метра северно от засеките имаме картечни гнезда. Ще ги направим на кайма.
Предпазливата жена излезе от кухнята с поднос в ръце. Сложи го на масата пред Ричър. Яйца, бекон, пържени картофи и фасул в емайлирана чиния. Голямо метално канче с горещо кафе. Евтини прибори.
— Наздраве — каза тя.
— Благодаря — отвърна Ричър.
— А за мен няма ли кафе? — попита Фаулър.
Предпазливата жена кимна към кухнята.
— Заповядай.
Фаулър стана и погледна Ричър, сякаш искаше да каже: женска им работа. Ричър се направи на разсеян. Фаулър се отдалечи и изчезна в кухнята. Жената го проследи с поглед и хвана Ричър за ръката.
— Трябва да поговоря с теб — прошепна тя. — Потърси ме довечера след сигнала за лягане. Ще те чакам пред кухненската врата.
— Казвай сега — отвърна шепнешком Ричър. — Довечера може и да ме няма.
— Трябва да ни помогнеш — прошепна жената.
В този момент Фаулър излезе от кухнята и очите й се замъглиха от ужас. Тя изправи глава и побърза да се отдалечи.
На всяка от дългите тръби имаше по шест болта. Два от тях крепяха пружината под дюшека. Още по два на всеки край свързваха дългата тръба с ъгловия винкел, на който се държаха краката. Холи дълго проучва конструкцията и накрая подобри плана си. Можеше да остави единия винкел. Щеше да стърчи под прав ъгъл на края. По-добре, отколкото да го развинти и после да го заклещи в тръбата. Така лостът ставаше по-здрав.
Но пак й оставаха шест болта. Трябваше да откачи винкела от крака. Бе подобрила плана, но трудът оставаше същият. И тя енергично се хвана на работа. Нямаше повод да смята, че Джаксън ще се провали, но шансовете му намаляваха. Намаляваха застрашително.
До столовата бяха спалните. Четири големи помещения — пусти и безупречно чисти. По едно за ергените и неомъжените жени. Другите две бяха разделени с шперплатови прегради. Там живееха семейства — възрастните по двойки в тесните стаички, децата в общата част на помещението. Тесните им железни кушетки бяха подредени грижливо една до друга. Край тях имаше малки шкафчета. Не се виждаха нито картини, нито играчки. Единствената украса бе туристически плакат със снимка на Вашингтон. Фотографията беше заснета от въздуха в ясен пролетен ден. Отдясно се виждаше Белият дом, отляво Капитолият. Снимката беше в пластмасова рамка и върху рекламния текст имаше хартиена лента с нов надпис: Това е твоят враг.