— Парадният плац — кисело подхвърли Фаулър.
Ричър кимна и се озърна. На север и запад стърчаха високите планини. На изток гъста вековна гора. На юг отвъд далечния град и горския пояс се виждаха скалисти урви. Студен вятър нахлу под новото му яке и той потръпна.
С големите болтове се оказа много по-трудно. По-голяма допирна площ между двете метални повърхности. Повече боя за стъргане. Повече натиск за развинтването. Но колкото по-силно натискаше, толкова по-лесно се изплъзваше сплесканият край на патерицата. Тя свали обувката си и го сплеска още повече. Наведе се и притисна мекия алуминий около главата на болта. После го заклещи с пръсти. Стисна с все сила, докато тънките сухожилия по ръката й се опънаха като въжета, а челото й плувна в пот. Затаи дъх и завъртя патерицата, очаквайки да види кое ще поддаде първо — пръстите или болтът.
Заедно с вятъра долетяха и далечни звуци. Ричър погледна Фаулър и се обърна към западния край на плаца. Чу стъпки между дърветата. Няколко души наближаваха края на гората.
Те изскочиха измежду дърветата — шестима в редица, с автоматични пушки през рамо. Маскировъчни униформи, бради. Същите шестима, които стояха пред съдийския подиум тази сутрин. Личната охрана на Боркен. Ричър огледа лицата им. Най-младият беше отляво и имаше белег на челото. Джаксън, агентът от ФБР. За момент шестимата спряха, за да се ориентират. После хукнаха през плаца към Ричър. Когато наближиха, Фаулър се отдръпна настрани, оставяйки Ричър като самотна мишена. Петима свалиха пушките и се разпръснаха в широка дъга. Насочиха дулата право в гърдите на Ричър. Шестият отиде до Фаулър. Не козирува, но застана мирно, което бе горе-долу същото.
— Бо иска да му доведем тоя тип — каза войникът. — Било много спешно.
Фаулър кимна.
— Водете го. Започна да ми омръзва.
Шестимата въоръжени мъже се подредиха около Ричър и с бърза крачка го поведоха на юг през горичката. Отминаха стрелбището и продължиха по утъпканата пътека към Бастиона. Там завиха на запад, заобиколиха оръжейната и се насочиха през дърветата към командирската барака. Ричър ускори крачка. Избърза напред. Закачи с крак един корен и тежко се просна на камъните. Пръв го догони Джаксън. Ричър видя белега на челото. Джаксън го сграбчи за ръката.
— Предател в Чикаго — прошепна Ричър.
— Ставай, тъпако — изрева Джаксън.
— Скрий се и бягай довечера — добави Ричър. — Много внимавай, чу ли?
Джаксън го погледна и леко стисна ръката му. После го дръпна нагоре и го изблъска по пътеката към по-малката поляна. Бо Боркен стоеше на прага на командирската барака. Беше мръсен и чорлав, облечен в грамаден торбест маскировъчен комбинезон. Изглежда, бе поработил здравата. Втренчи се в идващия Ричър.
— Виждам, че сме ти дали нови дрехи — каза той.
Ричър кимна.
— В такъв случай трябва да се извиня за външността си — продължи Боркен. — Днес имах тежък ден.
— Фаулър ми каза — отвърна Ричър. — Изграждали сте засеки.
— Засеки? — повтори Боркен. — Да, точно така.
После замълча. Ричър видя как грамадните му бели ръце се отпускат и свиват.
— Мисията ти се отменя — тихо каза Боркен.
— Тъй ли? — запита Ричър. — Защо?
Боркен измъкна туловището си от рамката на вратата и пристъпи напред. Ричър бе приковал поглед в пламтящите му очи и изобщо не предусети удара. Боркен заби в корема му огромен корав юмрук, тласнат от сто и осемдесет килограма мускули и сланина. Ричър рухна като съсечен и Боркен стовари крак върху гръбнака му.
28
— Името му е Джаксън — каза Уебстър.
— Откога е там? — попита Милошевич.
— Почти цяла година — отвърна Уебстър.
Единайсет сутринта, четвъртък, 3 юли. Базата „Питърсън“. Завеждащият отдел в Куонтико пращаше трескаво материали по секретната факсова мрежа на военновъздушните сили. Милошевич и Броган вадеха листовете и ги подаваха за анализ на Уебстър и Макграт. В другия край на масата генерал Джонсън и неговият адютант разглеждаха карта на североизточната част от Монтана.
— Във всички групировки ли имате тайни агенти? — запита Джонсън.
Уебстър поклати глава и се усмихна.
— Не във всички. Много групи, малко агенти. Мисля, че просто ни провървя.
— Не знаех, че имаме човек точно там — изненада се Броган.
Уебстър продължаваше да се усмихва.
— Още много неща не знаеш — каза той. — Така е по-безопасно, нали?
— И какво докладва тоя Джаксън? — попита Броган.
— Казва ли нещо за Холи? — добави Джонсън.
— Разбрал ли е за какъв дявол вършат всичко това? — обади се Милошевич.