— Тук — каза Холи.
Сграбчи дългата тръба с две ръце. Дръпна нагоре, завъртя се и я заби като тъпо копие право в слепоочието на жената. Винкелът се стовари като железен юмрук. Кожата се разкъса и правилно квадратче от кост потъна дълбоко в мозъка. Жената отлетя настрани и издъхна още преди да докосне земята. Холи прекрачи внимателно над подноса и спокойно закуца към отворената врата.
30
Харланд Уебстър се върна в Хувър Билдинг от Колорадо около три следобед източно време. Незабавно се отправи към кабинета си и провери съобщенията. После позвъни на секретарката.
— Кола — каза той.
Слезе с личния си асансьор до гаража, където го чакаше шофьорът. Настаниха се в лимузината.
— Към Белия дом — каза Уебстър.
— С президента ли имате среща, сър? — изненада се шофьорът.
Уебстър навъсено се вторачи в тила му. Нямаше среща с президента. И изобщо рядко се срещаше с него. Не обичаше да му напомнят това — особено пък някакъв си проклет шофьор да се чуди дали има такава възможност.
— С министъра на правосъдието — каза той. — В момента тя е в Белия дом.
Шофьорът мълчаливо кимна. Изруга се за дългия си език. Подкара меко и плавно. От Хувър Билдинг до Белия дом имаше точно хиляда и шестстотин метра. Малко повече от километър и половина. Само едно прещракване на километража върху таблото. Пеш можеше да се стигне по-бързо. И по-евтино. Страшно много бензин отиваше за загряване на изстиналия двигател и километър и половина път с това бронирано чудовище. Но директорът не биваше да ходи пеш. На теория се смяташе, че могат да го убият. На практика в целия град биха го разпознали най-много осем души. Обикновен столичен чиновник със сив костюм и скромна вратовръзка. Още една причина старият Уебстър вечно да е вкиснат, помисли шофьорът.
Уебстър познаваше министъра на правосъдието много добре. Тя бе прекият му началник, но познанството им датираше още отпреди да се срещнат. Бе започнало с обстойните проверки на миналото й, за да получи поста. Уебстър навярно знаеше за нея повече от който и да било друг човек на света. Родители, приятели, бивши колеги — всички те я познаваха от дадена гледна точка. Уебстър събра всичко това и разкри цялостната картина. Досието й заемаше място колкото средно голям роман. Нямаше нищо, което да го подразни. Беше започнала като адвокатка с умерено радикални възгледи и след успешна дейност на това поприще бе минала на работа в съда, без да досажда на полицията или да се пени за всякакви дреболии. Кандидатурата й се оказа идеална и бе утвърдена без затруднения. Проявяваше се като добър шеф и чудесен съюзник. Казваше се Рут Роузън и досега Уебстър имаше с нея само един проблем — че е с дванайсет години по-млада, много красива и далеч по-известна от него.
Срещата бе уговорена за четири часа. Завари Роузън сама в малка стаичка. От Овалния кабинет я деляха два етажа и осем агенти. Поздрави го с пресилена усмивка и забързано кимване.
— Холи? — попита тя.
Той кимна. Разказа всичко от игла до конец. Тя слушаше напрегнато, пребледняла и с прехапани устни.
— Напълно ли сме сигурни, че е там? — попита накрая.
Уебстър кимна отново.
— По-сигурни няма накъде.
— Добре — каза тя. — Изчакай, ако обичаш.
Излезе от стаичката. Уебстър зачака. Десет минути, двайсет, половин час. Крачеше насам-натам. Зяпаше през прозореца. Открехна вратата и надникна в коридора. Дежурният агент се озърна. Пристъпи към него. Уебстър поклати глава в отговор на неизречения въпрос и отново затвори вратата. Седна и продължи да чака.
Рут Роузън се върна след час. Влезе и затвори вратата. Остана да стои на крачка от прага пребледняла, задъхана, потресена. Не каза нищо. Просто го остави да проумее, че става нещо крайно неприятно.
— Какво има? — попита той.
— Аз съм извън играта — каза тя.
— Какво? — трепна Уебстър.
— Извън играта съм — повтори тя. — Не харесаха отношението ми. Отсега нататък Декстър поема нещата.
— Декстър? — повтори той.
Декстър беше началник на президентската канцелария. Политик от старата школа. Корав като камък и двойно по-студен. Но именно заради него президентът бе влязъл в Овалния кабинет с огромно мнозинство.
— Много съжалявам, Харланд — каза Рут Роузън. — Той ще — дойде след малко.
Уебстър кимна намусено, а тя излезе и го остави отново да чака.
Образно казано, връзката между ФБР и централата в Бют, Монтана, е като тази между Москва и Сибир. Сътрудниците в Бюрото имат една стара шега. Щом объркаш конците, стягай си куфарите за Бют. Един вид заточение. Разправяха, че по същия начин неудачниците от КГБ отивали да регулират движението в Сибир.