Но този четвъртък централата в Бют бе като център на вселената за Макграт, Милошевич и Броган. Едва ли не най-желаното назначение на света. Досега нито един от тях не бе стъпвал там. Нито по работа, нито на пътешествие. Не биха си и помислили подобно нещо. Но сега тръпнеха във военния хеликоптер като деца, пътуващи към вълшебното царство. Гледаха прелитащия отдолу пейзаж и въртяха очи на северозапад, където в мъгливата далечина се спотайваше област Йорк.
Агентът в Бют беше врял и кипял ветеран, но още не можеше да се опомни след личното обаждане на самия Харланд Уебстър от Хувър Билдинг. Имаше инструкции да откара тримата агенти в кантората си, като по пътя им обясни ситуацията, да ги настани, да им наеме два джипа и после да се пръждосва по дяволите до второ нареждане. Когато мръсночерният военен хеликоптер изпълзя с рев иззад хоризонта, той вече чакаше край областното летище Силвър Боу. Натовари агентите в служебния си буик и подкара с пълна газ назад към града.
— Пътува се дълго по тия места — каза той на Макграт. — Запомнете го веднъж завинаги. До Йорк има около триста и шейсет километра. По нашите пътища това прави минимум четири часа. На ваше място лично аз бих докарал подвижна апаратура, за да се настаня доста по-близо. Не че ще ви помогне кой знае колко, ако нещата тръгнат на зле.
Макграт кимна.
— Обаждал ли се е Джаксън? — запита той.
— За последен път го чух в понеделник — каза агентът. — Когато докладва за динамита.
— Обади ли се пак, ще разговаря с мен, ясно?
Местният агент кимна. Свали ръка от волана и затършува из джоба си. Извади малка радиостанция. Макграт я взе. Пъхна я в джоба си.
— На ваше разположение — каза агентът. — Аз излизам в отпуск. Уебстър нареди. Не се надявайте много обаче. Джаксън рядко ме търси. Много е предпазлив.
Местната централа се оказа обикновена стая на втория етаж в двуетажна общинска сграда. Бюро, два стола, компютър, голяма карта на Монтана върху стената, шкафове с папки и звънящ телефон. Макграт вдигна слушалката. Послуша малко и изръмжа. Затвори и изчака местния агент да схване намека.
— Добре де, изчезвам — каза ветеранът. — От агенция „Силвър Боу“ ще ви докарат два джипа. Нещо друго да искате?
— Спокойствие — каза Броган.
Ветеранът кимна и хвърли поглед из кабинета. После изчезна.
— Военните са разположили горе два разузнавателни самолета — каза Макграт. — Изпращат камиони с апаратура за сателитна връзка. Генералът и адютантът му пътуват насам. Май ще ни гостуват до края. Няма как да ги пропъдим, нали?
Милошевич проучваше картата на стената.
— Би било неразумно — каза той. — Пак ще ни потрябват. Някога да сте виждали по-скапано място?
Макграт и Броган се приближиха до него. Милошевич бе сложил пръст върху Йорк. Всичко наоколо беше само в тъмнокафяво и отровнозелено.
— Десет хиляди квадратни километра — каза Милошевич. — Едно шосе и един черен път.
— Добре са го подбрали — каза Броган.
— Разговарях с президента — каза Декстър.
Облегна се назад и помълча. Уебстър го изгледа свирепо. Че каква друга работа можеше да има в момента? Да плеви Розовата градина ли? Декстър спокойно устоя на погледа. Беше дребен, сух, мургав и някак изкривен — така става, когато човек цял живот обмисля всяко събитие от всеки възможен ъгъл.
— И какво? — запита Уебстър.
— В страната има шейсет и шест милиона притежатели на оръжие.
— Е?
— Нашите социолози смятат, че всички те споделят някои основни симпатии.
— Какви социолози? — запита Уебстър. — Какви симпатии?
— Проведохме социологическо проучване — обясни Декстър. — Не ти ли пратихме екземпляр? Всеки пети възрастен е готов при изключителни обстоятелства да се вдигне на оръжие срещу правителството.
— Е? — повтори Уебстър.
— Имаше още едно проучване — каза Декстър. — Простичък въпрос, на който трябваше да отговорят по интуиция, както им подскаже сърцето. Кой е прав, нелегалните отряди или правителството?
— И какво?
— Дванайсет милиона американци подкрепиха отрядите — каза Декстър.
Уебстър продължаваше да го гледа. Чакаше извода.
— Това е — добави Декстър. — Някъде между дванайсет и шейсет и шест милиона избиратели.
— Какви са те? — запита Декстър.
— По-добре питай къде са — поправи го Декстър. — Не ги търси във Вашингтон, Ню Йорк, Бостън или Лос Анджелис. Най-много да откриеш броени единици. На места те са нищожно малцинство. Смятат ги за побъркани. Но другаде са мнозинство. Там са напълно нормални, Харланд.
— Е?
— На места те управляват области — каза Декстър. — Дори цели щати.