Уебстър се втренчи в него.
— За бога, Декстър, това не ти е политика. Става дума за Холи.
Декстър не отговори веднага. Огледа малката стаичка. Беше боядисана в бяло. Президентите идваха и си отиваха, а бояджиите минаваха през година-две с една и съща боя. Той се усмихна многозначително.
— За жалост всичко е политика.
— Става дума за Холи — повтори Уебстър.
Декстър поклати глава. Едва забележимо.
— Това са емоции. Представи си цял куп невинни думички като патриоти, съпротива, смазвам, нелегалност, борба, тирания, личност, недоверие, бунтовник, бунт, революция, права. Има нещо величаво в тях, не смяташ ли? Когато ги свържеш с Америка.
Уебстър упорито тръсна глава.
— Изобщо не е величаво да отвличаш жени. Не е величаво да притежаваш нелегални оръжия, да създаваш нелегални армии, да крадеш динамит. Това не е политика.
Декстър пак поклати глава. Също тъй лекичко.
— Всичко има неприятната склонност да се превръща в политика — каза той. — Помниш ли колко подобни случаи сме имали? Отначало и те не бяха политика, нали? Но станаха адски бързо. Сблъскваме се с шейсет и шест милиона избиратели. И подхождаме глупаво, много глупаво. Тия хора искат да реагираме грубо. Надяват се, че жестоките репресии ще стреснат народа, ще привлекат нови симпатизанти. И ние реагираме точно така. Наливаме масло в огъня. Създаваме впечатление, че голямото правителство примира от желание да смаже мъничкия човек.
Настана тишина.
— Според социолозите трябва да изберем по-добър подход — продължи Декстър. — И ние се мъчим да го открием. Полагаме всички усилия. На какво ще заприличаме, ако Белият дом прекрати тези усилия само защото става дума за Холи? И то тъкмо сега. В навечерието на четвърти юли. Нима не разбираш? Помисли малко, Харланд, Помисли за реакцията. Помисли какви думички ще се посипят: отмъстителност, егоизъм, лична злоба и тъй нататък. Помисли какво ще сторят тия думички с нашите избиратели.
Уебстър гледаше втренчено. Белите стени сякаш рухваха около него.
— Но това е Холи, за бога — изрече той. — Не говорим за избиратели. Ами генералът? Казал ли му е президентът всичко това?
Декстър поклати глава.
— Аз му го казах. Лично. Десетина пъти. Той звъни час по час.
Значи президентът вече не иска да чува за Джонсън, помисли Уебстър. Оставил го е на Декстър.
— И какво? — запита той.
Декстър сви рамене.
— Мисля, че ни разбира по принцип. Но, естествено, в момента е малко предубеден. Не се зарадва.
Уебстър помълча. Разсъждаваше трескаво. Беше стар бюрократ и знаеше, че когато не можеш да победиш системата, минаваш на нейна страна. Заставяш се да мислиш като противниците.
— Но ако я измъкнете, можете да спечелите — каза той. — Страшно много. Постъпката ще е мъжествена, решителна, доблестна, държавническа. Може да донесе голяма полза. На изборите.
Декстър кимна.
— Напълно си прав. Но е риск. Много голям риск. Една бърза победа носи някаква печалба, ала провалът ще е катастрофа. Залагаме на карта милиони избиратели. А в момента просто не ми се вярва да постигнеш бърза победа. В момента действаш необмислено и прибързано. Тъй че, ако трябва да избирам, бих заложил на поражението.
Уебстър го изгледа яростно.
— Хей, Харланд, не се засягай — каза Декстър. — Нали знаеш, плащат ми, за да мисля така.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — запита Уебстър. — Трябва незабавно да пратя спасителния екип.
— Не.
— Не? — изумено повтори Уебстър.
Декстър поклати глава.
— Нямаш разрешение. Засега.
Уебстър продължаваше да го гледа.
— Трябва да знам как стоят нещата — каза той.
Отново настана тишина. После Декстър заговори на стената, около метър вляво от стола на Уебстър.
— Оставаш лично отговорен за ситуацията. От утре започват празници. Ела да си поприказваме в понеделник. Ако още има за какво да приказваме.
— В момента има за какво да приказваме. И го правим.
Декстър пак поклати глава.
— Няма такава работа. Днес не сме се срещали и аз не съм разговарял с президента. Още нищо не знаем. Каквото имаш за казване, Харланд, кажи ни го в понеделник, ако изобщо си струва.
Уебстър седеше като ударен. Беше умен човек, но в момента не можеше да проумее дали му предлагат грандиозна сделка или хапче отрова. Декстър се изправи.
— Още нещо — добави той. — Ако в почивните дни работата се издъни, президентът те моли да не подаваш оставка.
Уебстър го погледна с изненада.
— Да не подавам оставка ли? Защо?
— Ще трябва да ти тегли ритника публично — обясни Декстър. — Нали разбираш, с много шум. Да си опази името поне отчасти.