Стоте глави се отметнаха.
— Да, сър! — отвърнаха стоте гласа.
Над тълпата отново се надигна глух шум. Но сега в него звучеше интерес. Ричър мислено се усмихна. Хората искаха представление. Боркен им го осигуряваше. Фаулър въздъхна с облекчение и измъкна от джоба си ключ. Мина отзад и разкопча белезниците. Веригата падна на земята. Ричър въздъхна и разтри китките си.
После Фаулър пристъпи през навалицата към Холи. Застана пред нея. Тя се поколеба и погледна настрани. Боркен кимна.
— Имаш честната ми дума — каза той, опитвайки се да запази поне част от достойнството си.
Тя се озърна към Ричър. Той сви рамене и кимна. Тя също кимна и наведе очи към картечния пистолет. Щракна предпазителя и свали ремъка от рамото си. Усмихна се широко и пусна оръжието. Фаулър приклекна да го вземе. Боркен отново вдигна ръце.
— Към стрелбището — извика той. — В колона. Свободни сте.
Холи закуца към Ричър.
— „Уимбълдън“ ли си спечелил? — тихо попита тя.
Той кимна.
— Значи можеш да победиш и сега? — настоя тя.
Той кимна отново.
— С вързани очи.
— Мислиш ли, че ще е разумно? — тихо попита Холи. — Подобен тип няма да е много щастлив, ако загуби.
Ричър сви рамене.
— Щом иска да правим театро, ще си го получи. Сега не е на себе си. Първо ти го подхвана. Искам да го довърша. В крайна сметка ще ни бъде от полза.
— Много да внимаваш, чу ли? — каза тя.
— Само гледай — отвърна Ричър.
Двете чисто нови мишени стояха една до друга в самия край на полигона. Тази на Боркен беше отляво, с надпис ЦРУ Отдясно стърчеше мишената на Ричър и върху сърцето й бе изписано ФБР. За да се увеличи разстоянието до максимум, бяха придърпали дюшеците назад чак до дърветата. Ричър прецени, че ще трябва да стреля от около осемстотин метра. Никак нямаше да е лесно.
Тълпата се бе разтегнала в неправилен полукръг зад дюшеците и около тях. По-близките мишени бяха захвърлени в храстите, за да не пречат. Няколко души държаха бинокли. Всички надничаха към края на стрелбището и гласовете им постепенно заглъхваха, отстъпвайки място на напрегнато очакване.
Фаулър изтича надолу до оръжейната. Върна се с по една пушка във всяка ръка. Една за Боркен, една за Ричър. Бяха съвсем еднакви и струваха колкото малка семейна кола. Пушки „Барет 90“, калибър .50 инча. Дължина метър и двайсет, тегло почти десет килограма. С ръчно презареждане. Изстрелваха куршуми с диаметър сантиметър и четвърт. Не куршум, а същински снаряд.
— По един пълнител на човек — каза Боркен. — Шест изстрела.
Ричър взе пушката и я остави до краката си. Малкия Стиви избута хората по-назад от дюшеците. Боркен провери пушката и разгъна крачетата под цевта. Шумно зареди пълнителя. Лекичко остави оръжието върху дюшека.
— Аз стрелям пръв — каза той.
Падна на колене и намести туловището си зад пушката. Придърпа приклада удобно към рамото. Леко измести крачетата наляво и едва забележимо завъртя цевта надясно. Прещрака затвора и се прилепи към земята. Положи буза върху приклада и притисна око към оптическия мерник. Джоузеф Рей пристъпи напред и подаде на Ричър бинокъла си. Ричър кимна мълчаливо и го пое. Вдигна бинокъла пред гърдите си. Боркен обтегна пръст върху спусъка. Даде първия изстрел.
От огромното дуло изхвръкнаха газове настрани и надолу. Над дюшека се вдигна прах. Пушката ритна назад и изтрещя. Грохотът прелетя над дърветата и след секунди отекна из планините. Сто чифта очи се врътнаха от Боркен към мишената. Ричър вдигна бинокъла и фокусира изображението на осемстотин метра.
Изстрелът се оказа неточен. Мишената не беше засегната. Боркен погледна през мерника и се навъси. Пак залегна и изчака прахът да се разсее. Ричър го наблюдаваше. Боркен просто чакаше. Дишаше равномерно. Спокойно. После пръстът му се напрегна отново. Стреля втори път. Пушката ритна, изтрещя и отново се вдигна прах. Ричър пак вдигна бинокъла. Попадение. Върху дясното рамо на мишената имаше назъбена дупка.
Над тълпата се надигна шепот. Биноклите тръгнаха от ръка на ръка. Постепенно шушукането замря. Боркен стреля отново. Прибърза. Все още не бе съвсем неподвижен. Ричър видя грешката. Не си направи труда да вдигне бинокъла. Знаеше, че грамадният куршум е отхвърчал към Айдахо.
Тълпата пак зашушука. Боркен се вгледа през мерника. Ричър го гледаше как допуска грешка след грешка. Вече не можеше да се отпусне. Раменете му бяха напрегнати. Той стреля за четвърти път. Ричър върна бинокъла на Джоузеф Рей. Вече нямаше защо да гледа. Знаеше, че Боркен повече няма да улучи. В това състояние не би улучил и на четиристотин метра. Нито дори на двеста. Кой знае дали би улучил от упор.