Фаулър се провря край Рей и облегна гръб на стъблото. Изпъна се и притисна глава към разкъсаните дупки. Вдигна бинокъла и погледна към дюшека в другия край на стрелбището. Прецени, че се намира на повече от сто и петдесет метра отвъд мишената. Тя пък беше на разстояние осемстотин метра от дюшека. Пресметна наум и ахна:
— Хиляда метра.
Фаулър и Джоузеф Рей се върнаха заедно. Рей отмерваше широки крачки по около метър. Фаулър броеше. Деветстотин и деветдесет крачки, деветстотин и деветдесет метра. Боркен коленичи върху дюшека и взе бинокъла на Рей. Затвори едно око и се вгледа в далечината. Едва различи бялото дръвче. Ричър го гледаше как се мъчи да прикрие изненадата по лицето си. Щом искаш представление — ето ти го, помисли той. Как ти харесва, шишко?
— Добре — каза Боркен. — Да те видим винаги ли си такъв умник.
Петимата пазачи без Джаксън стояха в редица. Излязоха напред и заеха места около Ричър и Холи. Хората се разотиваха мълчаливо. Подметките им скърцаха по каменистата земя. После този звук заглъхна и над стрелбището се възцари тишина.
Фаулър се приведе над пушките. Пое по една във всяка ръка и се отдалечи между дърветата. Петимата пазачи свалиха пушките и дланите им звучно изплющяха по дървените приклади.
— Добре. А сега малко принудителен труд — каза Боркен. Завъртя се към Холи. — И за теб също. Не си чак толкова ценна, по дяволите. Можеш да му помогнеш. Имам за него сериозна задача.
Пазачите пристъпиха напред и ги поведоха след Боркен. Бавно слязоха през дърветата до Бастиона и продължиха по утъпканата пътека към командирската барака. Там спряха. Двама пазачи се отправиха към складовете. Върнаха се след пет минути с пушки на рамо. Първият носеше в лявата си ръка лопата, а в дясната лост. Вторият държеше две униформени ризи. Боркен ги взе и се обърна към Ричър и Холи.
— Свалете си ризите — нареди той. — Ще облечете тези.
Холи го погледна смаяно.
— Защо?
Боркен се усмихна.
— Такава е играта. Ако не се върнете до вечерта, пускаме кучетата. Трябва ни вашият мирис, за да ги насъскаме.
Холи поклати глава.
— Няма да се събличам.
Боркен я погледна и кимна.
— Ще се обърнем. Но имаш само една възможност. Ако не го сториш, тия момчета ще ти помогнат, разбра ли?
Той даде заповед и петимата пазачи се разпръснаха в полукръг срещу дърветата. Изчака Ричър да се обърне, после се завъртя на пети и отправи поглед нагоре.
— Добре. Започвай.
Чуха шумоленето на копчета и памучен плат. Чуха как старата риза пада на земята и новата заема нейното място. Чуха потракване на нокти по копчетата.
— Готово — промърмори Холи.
Ричър свали якето и ризата и потръпна от хладния планински ветрец. Взе от Боркен новата риза и я навлече. Преметна якето на рамо. Боркен кимна и пазачът подаде на Ричър лоста и лопатата. Ричър ги пое и го погледна въпросително. Боркен посочи с изпъната ръка към дърветата право на запад.
— Вървете сто метра на запад — каза той. — После още сто на север. Като стигнете, ще разберете какво да правите.
Холи погледна Ричър. Той също я погледна и сви рамене. Тръгнаха заедно на запад между дърветата.
След трийсет метра, щом дърветата ги закриха от поглед, Холи спря. Подпря се на патерицата и изчака Ричър да се върне.
— Боркен — каза тя. — Знам кой е. Виждала съм името му в досиетата. Подозират го за въоръжен грабеж някъде в Северна Калифорния. Двайсет милиона в облигации, платими на предявител. Шофьорът на бронираната кола бил убит. Централата в Сакраменто разследва случая, но не стигна доникъде.
Ричър кимна.
— Негова работа е. Няма съмнение. Фаулър сам го призна. Казва, че имали двайсет милиона на Каймановите острови. Отнети от врага.
Холи направи гримаса.
— Това обяснява предателя в Чикаго — каза тя. — С двайсет милиона в банката Боркен може да си позволи доста приличен подкуп.
Ричър пак кимна, този път по-бавно.
— Имаш ли представа кой би приел подкуп? — запита той.
Холи сви рамене.
— Всички се жалват от заплатата.
Той поклати глава.
— Не. Помисли кой не се жалва. С цял куп облигации в джоба нашият човек изобщо не би се тревожил за пари.
Тя отново сви рамене.
— Не всички мърморят. Някои просто се примиряват. Като мен например. Само че аз май съм различна.
Той я погледна. Отново закрачи напред.
— Че си различна, различна си. Дума да няма.