Каза го разсеяно, сякаш размишляваше върху думите. Изминаха още десетина метра. Ричър крачеше бавно, Холи куцаше покрай него. Той наистина размишляваше. Отново чу пискливия глас на Боркен: Холи е нещо повече от генералска дъщеря. Чу собствения й възмутен глас да пита: защо, по дяволите, всички смятат, че каквото и да се случи с мен, все е заради баща ми? Отново спря и я погледна право в очите.
— Коя си ти, Холи?
— Знаеш коя съм — отвърна тя.
Той поклати глава.
— Не, не знам. Отначало мислех, че си обикновена жена. После мислех, че си жена на име Холи Джонсън. След това се оказа агент от ФБР. После дъщеря на генерал Джонсън. А накрая Боркен ми каза, че си нещо повече. Холи е нещо повече от генералска дъщеря, точно така рече. Когато му врътна онзи номер, щеше да се надриска от страх. Ти си заложник от чисто злато, Холи, двайсет и четири карата. Тъй че коя си, по дяволите?
Тя го погледна. Въздъхна.
— Дълга история. Започнала е преди двайсет и осем години. В Белия дом се заинтересували от баща ми. Привлекли го за съветник. Често става така с най-перспективните. Там се сприятелил с един политик. Онзи мечтаел да стане конгресмен. Жена му била бременна, майка ми също. Той помолил родителите ми да станат кръстници, те пък помолили него. И така се случило, че човекът стоял до купела, когато ме кръстили.
— А после? — запита Ричър.
— После направил кариера — каза Холи. — Още е във Вашингтон. Сигурно си гласувал за него. Сега е президент.
Ричър крачеше като насън. Непрекъснато се озърташе към Холи, която пъргаво куцаше до него. На сто метра западно от наказателната барака имаше гола камениста площадка. Двамата завиха и тръгнаха на север, срещу вятъра.
— Къде отиваме? — попита Холи с тревожни нотки в гласа.
Ричър спря изведнъж. Знаеше къде отиват. Отговорът долиташе с вятъра. Изби го студена пот. Кожата му настръхна. Сведе очи към инструментите в ръцете си, сякаш за пръв път виждаше такива неща.
— Стой тук — каза той.
Тя поклати глава.
— Не. Където отидеш ти, там съм и аз.
— Моля те, Холи — настоя той. — Остани тук, ако обичаш.
Гласът му като че я изненада, но тя отново поклати глава и повтори:
— Идвам с теб.
Той я изгледа мрачно и продължи на север. Насилваше се да крачи към онова, което го чакаше. Петдесет метра. Всяка стъпка изискваше усилие на волята. Шейсет метра. Искаше да се завърти и да побегне. Просто да бяга, без да спира. Да се хвърли в буйната река и да изчезне накъдето му видят очите. Седемдесет метра. Спря.
— Стой тук, Холи — повтори той. — Моля те.
— Защо? — запита тя.
— Не е за гледане — смутено призна той.
Тя отново поклати глава и продължи. Той я догони. Усетиха мириса още преди да видят каквото и да било. Лек, сладникав, незабравим. Една от най-обикновените и най-страшните миризми в дългата и ужасна история на човечеството. Миризмата на прясна човешка кръв. Двайсет крачки, след като я усетиха, чуха звука. Влудяващото бръмчене на хиляди мухи.
Джаксън висеше разпнат между два млади бора. Разперените му ръце бяха приковани за стъблата през дланите и над китките. Краката му, също разперени, бяха приковани за корените. Беше гол и осакатен. Ричър разбра, че е умирал поне няколко минути.
Ричър стоеше неподвижно, втренчен в гъмжащата маса от лъскави сини мухи. Пребледнялата Холи бе изпуснала патерицата. Лицето й приличаше на зловеща восъчна маска. Тя падна на колене и повърна. Извъртя се от ужасната гледка и се просна по очи. Дращеше слепешком с пръсти в меката горска почва. Гърчеше се и крещеше сред бръмчащото горско безмълвие. Крещеше и плачеше.
Ричър гледаше мухите. Очите му бяха безизразни. Лицето спокойно. Само едно трептящо мускулче в ъгъла на челюстта му издаваше някакво чувство. Няколко минути стоя неподвижно. Холи замлъкна и остана да лежи до него. Ричър пусна лоста. Преметна якето си на един нисък клон. Пристъпи право пред тялото и започна да копае.
Копаеше с тиха ярост. Забиваше лопатата с все сила. Срязваше корените с дивашки удари. Когато срещаше камъни, вадеше ги на купчина. Холи седна и го загледа. Гледаше пламналите очи на спокойното лице и издутите мускули по ръцете му. Следеше безмилостния ритъм на лопатата. Мълчеше.
От работата му стана горещо. Мухите взеха да се интересуват от него. Зарязаха трупа на Джаксън и забръмчаха около главата му. Той не им обърна внимание. Продължи да работи задъхан, додето потъна на два метра в земята. После подпря лопатата на едно дърво. Избърса потта с ръкав. Мълчаливо. Взе лоста и пристъпи към мъртвеца. Пропъди мухите. Измъкна гвоздеите от лявата ръка. Трупът на Джаксън провисна на една страна. Лявата ръка сочеше нелепо към ямата. Мухите литнаха с ядно бръмчене. Ричър пристъпи към дясната ръка. Измъкна гвоздеите. Трупът рухна право в ямата. Падането строши и двата му глезена. Ричър издърпа гвоздеите от ходилата. Трупът се прекатури в гроба. Въздухът почерня от мухи, бръмченето им стана оглушително. Ричър скочи долу и изпъна тялото. Скръсти ръцете му на гърдите.