Изкатери се навън. Без да губи нито секунда, грабна лопатата и започна да засипва ямата. Работеше неуморно. Мухите изчезнаха. Той продължаваше да работи. Пръстта бе прекалено много. Струпа се нависоко, както става с всички гробове. Той я приглади грижливо и захвърли лопатата. Наведе се и взе камъните. Огради с тях могилката. Най-големия сложи отгоре вместо паметник.
После спря неподвижно — задъхан, потресен, нашарен с петна от пръст и пот. Холи го гледаше. Заговори за пръв път от един час насам.
— Да се помолим ли?
Ричър поклати глава.
— Късно е вече — тихо отвърна той.
— Добре ли си? — запита тя.
— Кой е предателят? — запита той на свой ред.
— Не знам.
— Ами тогава помисли, ако обичаш — яростно каза той.
— Какво друго мислиш, че правя? — озъби се тя. — Какво мислиш, че правя от един час насам, по дяволите?
— Кой е тогава? — запита той. Все тъй яростно.
Тя помълча. Отново се успокои.
— Всеки може да бъде. В Чикаго са сто агенти.
Седеше сред гората — дребна, жалка, безпомощна. Бе вярвала в тези хора. Сама му го каза. Вярваше им с наивна самоувереност. Вярвам на своите, така каза. Изведнъж го заля вълна от нежност към нея. Смазваща нежност. Не жалост, не състрадание, просто убийствена нежност към добър човек, чийто прекрасен свят изведнъж се е оказал мръсен и прогнил. Гледаше я с надеждата тя да забележи това. Тя също го погледна с просълзени очи. Той протегна ръце. Тя ги стисна. Той я вдигна в прегръдките си. Стисна я здраво. Гърдите й се притиснаха до разтуптяното му сърце. Сълзите обляха врата му.
После дланите й се озоваха зад главата му и го притеглиха още по-близо. Тя извъртя лице нагоре и го целуна. Целуваше жадно и яростно. Ръцете й се сплетоха зад тила му. Той усети парещия й дъх. Коленичи и лекичко я положи върху меката пръст. Пръстите й започнаха да разкопчават ризата му. Той разкопчаваше нейната.
Любиха се голи насред гората — трескаво, страстно, жадно, сякаш искаха да победят самата смърт. После останаха да лежат прегърнати, задъхани и изтощени. Гледаха слънчевите лъчи, падащи между листата.
Той я погали по косата и усети как дишането й се успокоява. Продължи да я прегръща, гледайки как из слънчевите лъчи над нея танцуват златни прашинки.
— Кой знаеше какво вършиш в понеделник? — запита най-сетне.
Тя се замисли. Не отговори.
— И кой не е знаел за Джаксън тогава? — отново запита той.
Мълчание.
— И на кого не му липсват пари?
Мълчание.
— Кой е нов? Кой е бил толкова близо до Боркен, че да бъде подкупен? Преди време. Може би при разследването на обира в Калифорния.
Тя потръпна в прегръдките му.
— Четири въпроса, Холи — каза той. Към кого сочат?
Тя обмисли всички възможности. Беше като процес на елиминиране. Алгоритъм. Прецеждаше имената. Първият въпрос отхвърли повечето от тях. С втория отпаднаха още няколко. Още шепа при третия. Четвъртият се оказа решаващ. Тя отново потръпна и каза: — Има само две възможности.
33
Милошевич и Броган бяха най-отзад във военния хеликоптер. Макграт, Джонсън и адютантът се бяха натъпкали на средните седалки. Екипажът седеше отпред. Излетяха от Силвър Боу и се понесоха с рев на северозапад — ниско, с приведен нос за максимална скорост. Хеликоптерът беше стар „Бел“ с нов двигател след основен ремонт и гонеше двеста километра в час, от което шумът вътре ставаше непоносим. Затова Макграт и Джонсън трябваше да крещят в микрофоните с надеждата, че отсреща ще ги разберат.
Макграт имаше връзка с Хувър Билдинг. Мъчеше се да разговаря с Харланд Уебстър. С една ръка закриваше микрофона, с другата притискаше слушалката към ухото си. Говореше за ракетното поделение. Не знаеше дали Уебстър го чува. Просто повтаряше и повтаряше до прегракване. После щракна лостчето и смъкна слушалките. Метна ги на втория пилот.
Джонсън разговаряше с базата „Питърсън“. Все още нямаха връзка с поделението. Нареди след два часа всички нови данни да се прехвърлят по шифров канал в подвижния команден пункт. Не разбра какво му отговориха. Смъкна слушалките и погледна Макграт въпросително. Макграт сви рамене. Хеликоптерът продължаваше да се носи напред.
Харланд Уебстър чу как оглушителният трясък изведнъж секна. Той остави слушалката сред стихналия кабинет. Приведе се напред и позвъни на секретарката.