— Приятно ли прекара? — попита Дейвид.
Говореше тихо и спокойно, но това спокойствие ми се стори като заплаха.
— Да. Благодаря. Аз излязох с… бях с… — По някаква причина не можех да си спомня името, което бях дала на приятелката на Стивън, докато не си спомних, че това беше съвсем друга лъжа, казана на някой друг по други причини.
— Няма значение — каза той. — Виж, не проявявах достатъчно обич към теб.
Зяпнах насреща му.
— Не показвах достатъчно любовта си към теб и искрено съжалявам. Аз много те обичам, но не го показвах достатъчно и по положителен начин.
— Да. Добре. Благодаря ти.
— И съжалявам, че казах, че искам развод. Не знам какво ме беше прихванало.
— Добре.
— Искаш ли да отидем на театър утре вечер. Резервирал съм билети за пиеса на Том Стопард. Знам, че ще искаш да отидем.
Театърът е източникът, предоставил на Дейвид повече материал за оплюване, от каквото и да било друго в кариерата му на лице, оплюващо абсолютно всичко, като единственото изключение, са може би германците. Той ненавижда театъра. Той ненавижда драматурзите, ненавижда пиесите, ненавижда актьорите, ненавижда критиците, ненавижда публиката, ненавижда програмите, ненавижда малките кофички сладолед, които продават по време на антрактите. Веднъж дори направи опит да напише статия, обясняваща защо мрази завесите, но не можа да намери всичките осемстотин думи, които се изискваха за написването й.
— Благодаря.
— Искам тази вечер да спим в отделни стаи, а на сутринта като се събудим, да започнем отново от нулата. Да започнем да градим живота си отначало.
— Става.
Сигурно си мислеше, че проявявах сарказъм, но не беше така. Прост, грубичък израз като „Става“ изглеждаше в този момент единственият подходящ отговор на лековатото, сладникаво предложение на Дейвид, с което той отказа да признае всички усложнения и горчивина на последните няколко години от съвместния ни живот.
— Добре. Лягам си тогава. Лека нощ.
Той се приближи до мен и ме целуна по челото, прегърна ме, после тръгна нагоре по стълбите.
— Ти в коя стая ще спиш? — попитах го аз.
— Извинявай. Няма значение. Ти коя предпочиташ?
— Да взема ли аз стаята за гости?
За мен това е без значение, а и във всеки случай, грубост е да карам този учтив, услужлив човек, който и да е той, да ми отстъпи леглото си.
— Така ли искаш?
Беше казано със загриженост — явно по-скоро правеше повторна проверка, без да акцентира върху факта, че го изоставям.
Свих рамене.
— Ами да.
— Добре. Щом си сигурна в това. Приятни сънища.
Когато се събудих, бях почти сигурна, че ще съм поздравена с изръмжаване и обида, вероятно последвани от искане да напусна къщата до вечерта, но той ми приготви препечени филийки и чай, даде на децата да закусват, пожела ми приятен ден. След работа веднага се прибрах вкъщи, вечеряхме рано и отидохме на театър. Пита ме за работата ми и даже се смя на една случка, която му разказах, за един пациент с белодробна инфекция, който си нямаше и представа, че пушенето вреди на здравето. (Не умея да разсмивам Дейвид. Никой не може да го разсмее освен хората, които той е готов да признае за по-смешни от себе си, а именно — Уди Алан, Джери Синфелд, Тони Ханкок и Питър Кук, все в стила на 60-те години. Разсмиването на хората е негова работа.) Взехме метрото до театъра и той продължаваше в същия дружелюбен дух: проявяваше интерес, слушаше ме, задаваше ми въпроси, а през антракта ми купи и една от тъй презрените кофички сладолед. (Вярно, купи ми я с мои пари — оказа се, че си е забравил портфейла, — но въпросът е не дали проявява щедрост, а че е решил да не обръща внимание на едно от многобройните безумия на лондонския театър.) Започва да ми се вие свят — не разбирам с кого съм всъщност. Така се държи Стивън, това е причината, поради която преди всичко бях съблазнена от него. Започвам да се безпокоя — разликата между любовника ми и съпруга ми става размита. Може би в това е работата. Може би това е най-манипулативното и нечестно нещо, което Дейвид е правил някога — да претендира, че е добър човек, така че… какво? Да бъда и аз мила с него? Да поискам да остана негова жена? Толкова ли пък е нечестно и манипулативно от негова страна да се опита да спаси брака ни? В повечето случаи отговорът ще бъде не, но моето недоверие към Дейвид е много силно.