— Той не използваше крем. — Ето с какво избра да започне разговора.
— Моля? Извинявай.
— Диджей Добрата новина. Той не използва крем.
— Да. Добре… — Опитах се да проумея значението на това напълно лишено от смисъл изявление и не успях. — Да… Значи Моли беше права? Така ли?
— О, да. Напълно. Тя беше права през цялото време. Но не разбираш ли? Той просто използва ръцете си.
— Така. Нямаше никакъв крем, значи?
— Да.
— Добре. Благодаря ти, че ми каза. Сега… сега нещата се изясниха.
— Та в това е цялата работа. Поне така започна във всеки случай.
— В кое е цялата работа?
Дейвид нетърпеливо направи жест към целия свят.
— Ами всичко… Аз. Това. Парите онази вечер. Проблемът… Проблемът с моята колона. Въобще всичко. Промяната на… Как да кажа, промяната в атмосферата. Ти вероятно си забелязала промяната в атмосферата? Искам да кажа, затова си помислила, че съм болен, нали? Е, добре. Оттам… Оттам всъщност идва всичко.
— Всичко идва от това, че твоят приятел Добрата новина не използва крем?
— Да. Нещо такова. Искам да кажа, това, че нямаше крем беше… Ами то беше… Ох, не мога да го обясня. Мислех, че мога, но не мога.
Не си спомням някога Дейвид да е бил такъв — да не може да намери необходимите думи, възбуден, силно объркан.
— Извинявай.
— Няма нищо. Не бързай.
— Ами аз отидох там. През двата дни, когато ме нямаше. Бях при Добрата новина.
— А, ясно.
Учили са ни да реагираме, като слушаме внимателно какво казва пациентът, не вметваме забележки, оставяме го да свърши, дори и болният да е съпругът ни и да е напълно откачил.
— Нали не мислиш, че съм напълно откачил?
— Не. Разбира се, че не. Искам да кажа, ако си мислил, че искаш да направиш това и то ти е помогнало…
— Той промени живота ми.
— Да. Добре. Радвам се за теб. И за него.
— Държиш се с мен покровителствено.
— Извинявай. Просто ми е трудно да… да проумея всичко това.
— Разбирам. То е… някак странно.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Да. Разбира се.
— Ще ми обясниш ли за крема?
— Той не използва никакъв крем.
— Ясно, ясно, това го разбрах. Не е използвал никакъв крем. Просто се опитвам да направя някаква връзка между… Между това, че той не е използвал крем, и това, че ти даде осемдесет лири на някакъв бездомник. Няма логична връзка.
— Да, така е. Права си. — Той си пое дълбоко въздух. — Пьрвият път отидох при него, защото мислех, че това ще те подразни.
— Досетих се.
— Да, добре. Извинявай. Както и да е. Той живее в апартаментче над една кантора за наемане на таксита по телефона зад Финсбъри Парк, истинска дупка. Тъкмо се връщах вкъщи, но някакси го съжалих, така че… му казах за гърба си и къде ме боли и го попитах какво мисли, че може да направи за мен. Ако ми беше казал, че става дума за някаква манипулация, нали разбираш, нещо, което би могло да ми навреди, нямаше да го оставя дори да се доближи до мен. Но той каза, че просто ще докосне мястото, нищо повече, просто ще си сложи ръцете върху него и болката ми ще изчезне. Каза, че ще му отнеме две секунди и ако нищо не стане, няма да му плащам. Така че аз си казах, какво толкова, дявол да го вземе, а освен това той е едно кльощаво дребно човече и… Както и да е. Съблякох си ризата и легнах по корем на дивана — даже нямаше кушетка за прегледи или нещо такова — и той ме докосна. Ръцете му станаха невероятно горещи.
— Откъде знаеш, че не са били горещи от преди това?
— Бяха студени, когато той… когато най-напред ги сложи на гърба ми и те просто започнаха да се загряват. И затова си помислих, че използва някакъв крем за загряване или нещо подобно. Но той не ме масажира, нито пък ме маза с нещо. Просто ме докосна, много леко и… болката напълно изчезна. Веднага. Като с магия.
— Значи, този човек е лечител. Като лечителите, които лекуват с вяра.
— Да-а.
Той поразмисли за миг, като че ли се опитваше да си спомни нещо, което може да направи всичко това по-лесно разбираемо за двама души с високо образование и либерални разбирания от средната класа. Предполагам, че всъщност търсеше нещо, с което да направи нещата да изглеждат още по-объркани, по-неясни, по-сложни, по-наукообразни. Не е чак толкова сложно да разбереш, че някой е лечител в края на краиищата. Той те докосва, ти се чувстваш по-добре и си отиваш вкъщи. Какво неразбираемо има тук? Но цялата работа се състои в това, че изведнъж всичко, в което си вярвал, бива компрометирано. Дейвид се отказа да се пребори със сложността на казуса и сви рамене.
— Да-а. Наистина… невероятно. Човекът има дарба.