А сега много рядко излизах от стаята и хлопвах вратата. От друга страна изобщо не се смеех. И трябваше да призная, че вследствие на това се чувствам по-зле, отколкото преди. Една от причините, поради които се омъжих за Дейвид, беше, че ме разсмиваше, а сега не ме разсмиваше, даже и не искаше да ме разсмива и нещо в мен си искаше залога обратно. Имах ли право да си го получа? Възможно ли е чувството за хумор да е като косата — нещо, което много мъже изгубват, когато започват да остаряват?
Но ето ни тук, в реалния свят, в света на настоящето, а в света на настоящето Дейвид не пускаше шеги и ние щяхме да имаме празненство, празненство за всички хора от нашата улица, към много от които Дейвид се бе отнасял изключително грубо по доста несъществени причини (палта, коли, посетители, торби за пазаруване). И преди да се бях осъзнала, на вратата започна да се звъни и първият от нашите гости застана на прага с объркана, но не и недружелюбна усмивка и бутилка шардоне в ръка.
Обърканото лице принадлежеше на Саймън, едната половинка на гей двойката, която се премести наскоро в къщата на номер 8-ми. Партньорът му, Ричард, актьор, който Том твърдеше, че е гледал в Законът, щял да дойде по-късно.
— Аз ли съм първи? — попита Саймън.
— Все някой трябва да е първи — казах аз и двамата се засмяхме, след което се спогледахме.
Дейвид се присъедини към нас.
— Да, все някой трябва да е първи — повтори той и тримата се засмяхме. (Между другото, това не се приема за шега. Да, Дейвид каза нещо, с което целеше да разведри обстановката, и аз се отчетох с предполагащия се смях, но това бяха особени, отчаяни обстоятелства.)
— Откога живеете тук? — попитах Саймън.
— Ами, колко време стана? Два месеца? Достатъчно, за да се почувстваме у дома си, но недостатъчно да разопаковаме всичките кашони.
Помните ли онзи момент във Фолти Тауърс, когато на Базил му се развали колата и той излезе и започна да я удря с клона на едно дърво? Помните ли как щяхме да се напикаете от смях, когато го видяхме за пръв път? Общо взето, такъв беше и ефектът от кашоненото остроумие на Саймън върху Дейвид и мен. Ами, може би просто трябваше да сте там.
Моли дойде с чиния кашкавалени пръчици и ни предложи по една.
— Том каза, че си играл в Законът — каза тя на Саймън.
— Не аз. Аз не съм актьор. Ричард играеше там.
— Кой е Ричард?
— Гаджето ми.
Човек би помислил, че това беше първата нормална (простете ми безвкусната игра на думи) реплика, направена от Саймън, откакто дойде, и би сбъркал, защото ако нещо ви накара да се смеете, значи по дефиниция то е смешно, и с това, че каза, че Ричард му е гадже, Саймън накара Моли да се засмее. Първоначално тя се изчерви и ни погледна учудено, след това избухна в неукротим кикот.
— Гаджето ти! — повтори тя, когато успя да събере достатъчно въздух за да повтори каквото и да било. — Гаджето ти!
— Това не е смешно — каза Дейвид, но тъй като гледаше със съчувствие Саймън, докато го казваше, Моли го разбра неправилно и реши, че иска да го смъмри.
— Само се шегуваше, татко. Не му се карай.
— Хайде, Моли — казах й аз. — И другите искат от кашкавалените пръчици.
— Няма други.
— Нищо, върви.
— Много съжалявам — казахме едновремено Дейвид и аз, въпреки че никой от двама ни не пожела да обясни защо дъщеря ни мисли, че мъже, които са гаджета, е най-готиният виц, който някога е чувала.
— Няма значение — каза Саймън и за да наруши настъпилата тишина добави: — Това е страхотна идея.
Убедена, че проявява сарказъм, аз изсумтях.
Отново се звънна и този път се оказа, че е Никол, неприятната жена със свитите усни, която не можела да дойде, защото имала курс по женска самозащита. Тя не носеше бутилка.
— Анулирах си часа по женска самозащита.
— Радвам се. — Представих я на Саймън и ги оставих да си говорят за схемата за паркиране в квартала, която се очакваше общината да предложи.
Стаята се напълни с хора. Ричард от Законът дойде и аз забраних на Моли да разговаря с него. Азиатското семейство от къщата през една от нашата дойде и Добрата новина тутакси подхвана дебат на тема източен мистицизъм. Мен се опита да ме омагьоса някакъв опърпан строител от номер 15, чиято жена беше болна от грип в момента. Брат ми Марк се появи с ошашавен израз на лицето. Трябва Дейвид да го е поканил, защото определено не бях го поканила аз. И представа нямах дали от Марк се очакваше да е сред осиновяващите или осиновените в резултат на днешното благородно начинание.