— Не знам. Може да има сто години. Сигурно, когато видях майка си за последен път.
— Кога беше това.
— Преди година-две. Али Джи наистина ли е смешен?
— Кой е Али Джи?
— Тоз артист, който показват по телевизията.
— Не знам. Никога не съм го гледала.
— Не е — каза Моли, която рисуваше на масата.
— Ти кога си го гледала? — попитах аз.
— Не съм го гледала, но видях снимката му. Не изглежда смешен. Изглежда тъп. Ти защо се казваш Маймуна?
— Не знам. Така ми викат. Ти защо се казваш Моли?
— Защото татко не харесва името Ребека.
— Аха. Имате ли сателит?
— Не.
— Кабелна?
— Да.
— Скай Спортс?
— Не.
— О-о.
Оказа се, че до известна степен бяхме разочарование за Маймуната и ако трябваше да бъда честна, и за мен той беше в някаква степен разочарование. Не можех да отговоря на никой от въпросите, които ми задаваше, нито пък имахме нещата, които, изглежда, той най-много искаше (наред със Скай Спортс, нямахме също така нито Дриймкаст, нито куче). Същевременно изобщо не ми помагаше да разбера как така се е случило, че се е озовал на улицата, което означаваше, че ми беше невъзможно да му покажа онази страна от себе си, която исках да види — Кейти терапевтът, слушателят, човекът, който разрешава неразрешими проблеми. Отиде да се изкъпе. За съжаление, нямахме истински душ.
Два-три дни нищо не се случи. Виждахме Маймуната единствено вечер. Не ни казваше къде ходи през деня, но беше ясно, че от старите навици трудно се отвиква и че старите приятелства бяха точно толкова важни за него, колкото и за всеки друг. А и без това, една вечер се върна и се опита да ми даде пари за домакинството от огромна купчина монети, която изсипа на кухненската маса, което даде на всички ни представа за това къде ходи в работно време. Почти се изкуших да взема парите. Все пак, като изключим мен, той беше единственият друг човек в къщата, който работеше. Беше учтив, тих, четеше, гледаше телевизия, играеше с Том на компютъра, радваше се на всяка хапка храна, която получаваше, и нямаше никакви претенции.
Една вечер оставихме децата с гостите си (Въображаем разговор с родителите ми или със Социалните служби: „На кого сте оставили децата си?“ „А, на Добрата новина и на Маймуната“) и отидохме в местното кино. Гледахме филм с Джулия Робъртс. Играеше бореща се самотна майка, която си намира работа в правна кантора и открива, че водоснабдителната компания трови хората и започва кампания, за да им осигури компенсации. Връзката й със сексапилния брадат мъж се влошава и тя се превръща в лоша, небрежна майка, но се бори за благородната кауза, а във водоснабдителната компания са лоши, лоши, лоши, пък и има само две деца и едно гадже, докато стотици са болни, така че няма проблеми. Не беше особено хубав филм, но му се наслаждавах, просто защото беше филм, цветен, и имаше сюжет, в който нямаше космически кораби, насекоми или апокалиптичен шум и затова го изпих на екс, така както изпих и пиесата на Стопард. На Дейвид много му харесваше, защото му напомняше за него самия.
— Е? — каза след това той.
— Е, какво?
— Видя ли?
— Какво дали съм видяла?
— Ако се захване човек с това, ще трябва да прави жертви.
— Нямаше жертви. Не и във филма. Всички накрая заживяха щастливо. Е, може би, като изключим болните.
— Гаджето й я напусна.
— Сдобри се с него — отбелязах аз.
— Но ти не беше ли на нейна страна?
А преди имаше толкова сложен, интересен начин на разсъждения.
— Не, бях на страната на водоснабдителната кампания. Разбира се, че бях на нейна страна. Нямаше кой знае какъв избор. Ти да не би да се имаш за Джулия Робъртс?
— Не, но…
— Защото не си.
Спряхме за момент, за да даде петдесет пенса на едно дете и след това известно време мълчаливо продължихме нататък.
— Защо не?
— Дейвид, нямам намерение да си губя времето с това.
— Защо не?
— Защо няма да си губя времето в това да ти обяснявам защо не си Джулия Робъртс.
— Това е важно. Кажи ми каква е разликата между това, което правя аз, и това, което прави тя.
— А какво правиш ти? Обясни ми.
— Първо ти ми обясни какво правеше тя. След това ще видим каква е разликата.
— Ще ме вкараш в лудницата.
— Добре де, извинявай. Въпросът е, че тя се опитваше да постигне нещо. Водоснабдителната компания трови хората. Лошо. Иска справедливост за пострадалите. Деца спят на улицата. Лошо. Искам да им помогна.
— Защо ти?
— Защо тя?
— Това беше филм, Дейвид!
— По действителен случай.
— Нека ти задам един въпрос: за такова нещо заслужава ли си да разрушиш семейството си?